1. За съвременната мотивация в чуждоезиковото обучение.
Нека си припомним думите на великия Волтер: „Езиците са много ключове към една врата” – коя е тази врата? Знаем ли всички отговора?
Знанието на чужди езици винаги е означавало разширяване на общата култура, на познанието, осигурявало е на личността по-високо положение в обществената йерархия. Но днес, в началото на 21 век, то придобива и нови, допълнителни измерения. В съвременното глобално общество, в което границите между европейските страни, САЩ и Канада са почти заличени, владеенето на поне два западноевропейски езика е условие за личен успех и просперитет.
Това, което ще споделим с вас в следващите редове, изяснява до голяма степен мотивацията, определяща големия интерес към чуждоезиковото обучение в света, и особено в нашата страна.
Кое кара съвременните българи да се стремят към изучаването на нови западноевропейски езици? Сменени ли са окончателно приоритетите в чуждоезиковото обучение след смяната на политическата ориентация на България в края на 20 век и кои са тенденциите днес?
2. Възникване на нови приоритети в чуждоезиковото обучение.
Смяната на политическата система у нас и в цяла Югоизточна и Централна Европа доведе до коренна промяна в интересите на поколението българи, определило житейския си път през 90-те години. Руският език, изучаван като основен чужд език поколения наред, беше изместен от английския, немския, испанския и френския, като английският се оформи като водещ не само у нас, но и в целия свят. Можем уверено да кажем, че той се превърна бързо в световен език, изпращайки в забвение асички предишни опити от шепа учени да създадат „есперанто” – изкуствен универсален език.
Англо – американската култура покори света, а английският се превърна в задължително условие за успех.
Всичко това стана реалност и у нас. Границите се отвориха и младите българи пожелаха да учат, специализират и работят в чужбина, а за това се изискваше задължително да наваксат пропуснатото през годините и да постигнат високо ниво на владеене на езика, не само за обучение, специализация и работа в САЩ, Канада, Великобритания и други англоезични страни, но и в повечето западноевропейски и балкански университети. Това доведе до коренни промени в насоките и структурата на системата за чуждоезиково обучение у нас.
Английският език стана водещ във всички наши езикови школи. Въведе се обучение от съвсем нов тип, съобразено със световните изисквания и тенденции, ръководено от най-известните университети във Великобритания и САЩ. То се провежда по оригинални програми главно на университетите в Кембридж и Оксфорд, а също така по оригинални учебници на тези два най-големи в света центъра за преподаване на английски език.
В България беше създаден филиал на British Council (Британски съвет), който започна да провежда активна културно – просветна дейност: обучение на деца, ученици, студенти и възрастни за всички езикови нива, сертификатна подготовка (подготовка за основните сертификати на ESOL – FCE, CAE, и CPE, както и да провежда тези изпити. Британският съвет създаде и огромна библиотека с различни книжни издания, аудио и видео материали, посветени на живота, културата, историята, географията и всички основни области на обществено – политическия и социалния живот в англоезичните страни с огромна познавателна стойност.
3. Създаване на нов тип школи и нов тип система на преподаване на чуждите езици.
За пръв път у нас се създадоха езикови школи и образователни центрове, свързани с известни международни езикови центрове и западноевропейски университети, които не само обучават по оригинални програми, но и са оторизирани от университетите в чужбина да провеждат изпити за международни сертификати по съответните езици.
Те си сътрудничат основно с Oxford University, University of Cambridge, University of Westminister и International Certificate Conference.
И това се отнася не само за английския, но и за останалите западноевропейски езици.
На първо място след английския си заслужава да споменем немския език, поради огромния интерес към него. Много българи отиват да учат и работят в Германия и затова интересът към тази страна и нейната култура винаги е бил огромен.
Голяма е ролята на Гьоте институт в София и тя е подобна на дейността на Британския съвет – разпространение на литература, провеждане на езикова подготовка за всички нива и международните сертификати по немски, провеждане на изпити за сертификати, както и изпити за кандидатстване в университети в Германия.
Може би няма нужда да повтаряме, но подобна дейност развиват и останалите културни иститути в София – Френския културен институт, Испанският институт и т.н.
Но не само те имат големи заслуги за разпространението на чуждите езици у нас – основна заслуга имат преди всичко националните ни образователни центрове, всички, които предлагат качествено обучение по чужди езици и подготвят своите курсисти и за сертификатните изпити.
Преподаваето на чужди езици у нас в момента се извършва по оригинални програми и учебници, много от които са създадени на мултимедиен принцип. Това допринесе за окончателното разчупване на предишния закостенял модел на чуждоезиково обучение. Нашите езикови школи понастоящем се стремят да прилагат най-съвременните методи на преподаване, методи, които по принцип се прилагат и в съответните страни.
4. Новости в методологията на чуждоезиковото обучение.
Водеща роля има комуникативния подход и това се определя и от интересите на самите курсисти. Хората искат по-бързо да усвоят езика и то главно с оглед на практическите си нужди. Те искат да придобият колкото се може по-бързо умения да общуват, да се изразяват писмено и устно, да разбират, слушайки устна реч или четейки написан текст, а това е причината курсовете на обучение да развиват паралелно четирите основни комуникативни умения – четене, писане, слушане и говорене. В съзвучие със съвременните тенденции е и широкото приложение на индивидуалния принцип в процеса на обучение, вниманието към нуждите и възможностите на всеки отделен курсист, както и умелото и хармонично съчетаване на индивидуалните и колективните форми на работа (изработване на индивидуални проекти, работа в екип, по групи и т.н.). Повечето школи на мултимедиен принцип, тъй като „атакуването” на всички основни продуктивни и репродуктивни комуникативни умения едновременно (четене, писане, слушане и говорене) води до по-голяма ефективност, по-пълноценно „потапяне” в езика и спомага за по-бързото му и по-лесно усвояване.
Скорост набира и онлайн обучението – то има редица предимства в плана на игнориране на пространствени проблеми, дава възможност за по-умела, оригинална и продуктивна организация на учебния процес и определено импонира на младите хора, запалени по IT технологиите.
Не само онлайн формите на обучение преодоляват границите на аудиторните занимания.
С отпадането на визовите и други подобни ограничения, след интегрирането ни като страна членка на Европейския съюз пред българите се отвориха много нови възможности.
Много популярни станаха програмите за езиково – културен обмен, включващи както културни мероприятия, курсове за обучение и разпространение на оригинална литература, така и обмен на ученици или студенти, които в срок от една година обикновено имат право да учат в съответната страна, която им осигурява подслон и храна.
Организирането на езикови курсове, летни лагери и т.н. за деца, ученици и възрастни са застъпени в програмите на много учебни центрове.
Популярни станаха и проектите за стимулация и повишаване на мотивацията на учащите се. По тях работят много учебни заведения, които включват своите ученици в международни проекти, а това прави процеса на обучение не само по-ефективен, но и много по-приятен за тях.
Чуждите езици не се изучават вече сами за себе си, а в по-широк културологичен план – език и култура на съответните народи едновременно, а това има по-силно въздействие и по-обогатяващ ефект върху обучаемите.
В съзвучие с новите потребности е и съчетаването на езиково обучение с обучение по основни икономически дисциплини – мениджмънт, маркетинг и други съвременни бизнес технологии, прилагано от много учебни центрове.
В тази връзка трябва да споменем една особено важна форма на обучение – корпоративните курсове по чужди езици. Те обхващат цели професионални групи, отнасящи се към една фирма, от една професионална сфера. Обучават се по специално подготвени целеви програми, които могат да включват и въвеждането на специализирана терминология взависимост от нивото на курсистите. Предимство в случая е, че школите могат да работят с постоянни корпоративни клиенти и да разработят специализирани професионални езикови курсове, да провеждат специализирано бизнес обучение за различни категори служители.
5. Как се променят приоритетите и предпочитанията на българите при избора на езици, които да изучава?
Като се изключи постоянното първо място, което си запазва английският като световен език, в подредбата на останалите езици се забелязват променливи тенденции.
Напоследък се засилва интересът към испанския, а също така и към италианския.
Руският също засилва постепенно позициите си, тъй като не може да се отрече, че това е езикът на 200 милиона души в света, а руската култура има безспорен принос в световната цивилизация.
Много хора се ориентират към балканските езици – особено към турския и гръцкия, тъй като контактите между България, Гърция и Турция са безспорни и на всички нива.
В отговор на този повишен интерес повечето големи школи у нас включиха руския, турския и гръцкия език в своите програми.
Бяха издадени редица двуезични българо – турски и българо – гръцки, турско – български и гръцко- български речници, но бяха отпечатани и триезични специализирани речници – издателство „Иван Богоров” отпечата Българо – английски – гръцки речник по физика; Българо – английски – гръцки речник по математика; Българо – английски – турски речник по физика.
6. Подготовка на преподавателски кадри.
Новите амбициозни програми за чуждоезиково обучение изискват подготовката на нов тип преподавателски кадри, които от една страна да владеят езиците на високо ниво, а от друга да са подготвени много добре методически.
Бяха разработени и вече се прилагат програми за допълнителна квалификация и усъвършенстване на преподавателите по чужди езици. В осъществяването им са се включили различни институции, включително и някои оторизирани образователни центрове сред които на първо място културните институти на съответните страни.
Проекта се реализира с финансовата подкрепа на Еврпейския съюз чрез Европейския социален фонд. Той предвижда дейностите по обучението на преподавателите да се извършва както на територията на България, така и на територията на другите европейски страни.
Програмите по повишаване на квалификацията включват:
– обучаване на преподавателите по нови методи на чуждоезиковото обучение, включващи прилагането на съвременни компютърни технологии;
– провеждане на интензивно специализирано обучение по отделните езици;
– организиране на специализирани курсове, насочени към повишаване квалификацията и подготовката на преподаватели от висшите учебни заведения;
– обучаване на преподавателите в сферата на новите образователни стратегии и технологии; в принципите и методите на разработване на учебното съдържание, плановете и програмите, обвързани със системата за натрупване на кредити; курсове по осъвършенстване на методиката на академичното преподаване и научно – изследователската дейност.
7. Чуждоезиковото обучение и пазарът на труда.
Чуждоезиковото обучение днес е важен фактор в борбата с безработицата. Това е естествено, като се има предвид, че най-важното условие за преодоляването и е повишаването на квалификацията на кадрите, включително и езиковата квалификация и преквалификация.
Повечето Бюра по труда организира езикови курсове, както за безработни, така и за работещи с цел повишаване на езиковата им компетентност и увеличаване на възможностите им за реализация.
Първостепенно значение придобиха програмите „Аз мога” и новият и вариант „Аз мога повече”, които се реализиратт под ръководството на Агенцията по заетостта и с финансиране от Европейския съюз.
И така, надяваме се вече сте убедени, че чуждите езици са не само ключове към много врати, но и ключ към вашия личен успех в живота. Достатъчно е само да направите правилен житейски избор.
Eзиците са много ключове за една врата.” – Волтер
Източник: http://novihorizonti.eu/чуждоезиковото-обучение-през-21-ви-век/
иЗ
Like this:
Like Зареждане…
Related
