Носията е един от характерните елементи от българската народна култура. Това е традиционно облекло, което има специфично значение въввсекидневните и празнични дейности на българина. Всеки район на Българияима своя носия с характерни мотиви, които не се повтарят на друго място.Носиите се делят на женски и мъжки. Женските са по-пищни и интересни от мъжките, които обаче също привличат вниманието, които също привличат интереса със своите характерни елементи. В орнаментите на българската носия се вплита определен код, по който в миналото българите са разчиталиинформация – кой от какъв род е, от кой край на страната е. Дрехата е носела своето послание.
Българката сама е изработвала носиите си. Още от петгодишна възрастмалкото момиче е започвало да се учи да преде, да шие, да тъче, да подготвячеиза за свадбата си, а на дванадесетата си година до свадба се учи и дабродира – това е било най-висшето умение сред домашните занаяти.Бродерията е имала голямо символно значение. Смятало се, че тя предпазва тялото от злото. Хората вярвали, че ако се отреже част от бродерията на начия дреха, се освобождава пътят на злото и човек става уязвим. Българската може да бродира само до свадбата си, а след това има право да го прави отново едва, когата нейната собствена дъщеря навърши 12 години и трябва да я научи.
Най-общо женските носии биват двупрестилчена, сукманена, саяна иеднопрестилчена, а мъжките се разделят на белодрешна и чернодрешна.
В Северна България е разпространен двупрестилченият тип женска носия, която се състои от риза, две престилки (задна и предна) и колан. В Регионалния исторически музай в Плевен може да бъде разгледано голямото разнообразие на този тип народен костюм. Мъжката носия в Плевенско е била белодрешна, която се състои от пояс, туникообразна риза, гащи – димии и връхна дреха. Присаяната носия украсата е най-много по деколтето и ръкавите. Самата носия се състои от разноцветна сая (връхна дреха), риза, престилка и пояс. Саяната носия е била разпространена в Южна и Югозападна България. Типична за района на Югоизточна Тракия е сукманената носия. Тя е съставена от риза, сукман,престилка и пояс, като декорацията с характерна украса е най-забележима по полите и деколтето на сукмана. В Родипите се среща еднопрестилчената носия, част от която са риза и престилкка. Чернодрешната мъжка носия, която е характерна за района на Средните Родопи с състои от туникообразна риза,вълнени потури в тъмен цвят, горна дреха и калпак. В Регионалния исторически музей в Смолян може да бъде разгледана богата колекция от носии, характерни за района на Средните Родопи.
Повече за носиите в различните региони и символичното значение на елементите и украсата по тях може да бъде научено в музеите в България. Почти всичкиградски музеи в страната имат етнографска сбирка, в която е представена характерната за региона носия. Изключително богати колекции от всички краища на страната се съхраняват в Националния етнографски музей с институт при БАН и Националния исторически музей.
