Какво прави един водолазен часовник наистина такъв според ISO 6425
Един водещ източник предлага окончателен отговор на въпроса за това, което определя дали един часовник може основателно да се нарича „часовник за гмуркане”, „часовник за водолази”, „дайвър часовник”, „водолазен часовник” и други синонимни понятия.
В света на часовниците, когато се запитаме „Какво е …?“, търсенето на отговора често започва с един източник: Berner’s Illustrated Professional Dictionary of Horology (Илюстрован професионален речник за часовникарство). В речника Бернер дефинира „часовник за гмуркане” като „часовник, проектиран да издържа на потапяне на дълбочина най-малко 100 м, като се удовлетворят изискванията, посочени в ISO стандарт 6425.” Така че, има ясен отговор на въпроса. Ако това не е сертифициран по ISO 6425 часовник, той не е за гмуркане. Това беше лесно. Или може би не. Проблемът е, че много малко от така наречените модели за гмуркане отговарят на всички стандарти на ISO 6425. Само част от тях са реални дайвер часовници.
Ще разгледаме какво според стандарта е необходимо да се направи часовник за гмуркане. Стандартите могат да повдигат някои въпроси, които преди това не сте отчитали. След като човек се запознае какво е необходимо, за да се счита един часовник реално за гмуркане, може да прецени за себе си дали се нуждае от точно такъв, който е ISO сертифициран. ISO 6425 е в сегашния си вид от 1996 г. Като се има предвид популярността на водолазните часовници, човек би си помислил, че стандартите ще бъдат добре познати сред ентусиастите на такива модели, но всъщност те не са, може би, защото не са толкова широко използвани и афиширани като стандартите за хронометър COSC например. Те също така са по-скоро дълги, доста технически и рядко цитирани в пълен размер. Официалните насоки се намират в раздел 6 и 7, където се посочват физическите изисквания за дайвер часовници и методите за изпитването им.
Часовникът трябва да бъде оборудван с функция, която позволява на потребителя да подбере предварително определен период от време до 60 минути. Това може да бъде въртящ безел или цифров дисплей. Тази функция трябва да бъде защитена от непреднамерено манипулация. А безелът трябва да има скала до 60 минути с маркировки на всеки 5 минути. Маркировката върху циферблата трябва да бъде съгласувана с тези на функцията за предварително избиране на време и трябва да са ясно видими. Маркерите за време (в зависимост от дизайна са индекси, точки, цифри и др.) на циферблата също трябва да бъдат ясно видими, а минутната стрелка трябва да е ясно различима от часовата. ( „Ясно“ е любима и често използвана в ISO дума.) Времето, разположено на устройството за предварително избиране трябва да е ясно, тъй като трябва да е индикация, че часовникът е пуснат. На аналоговите часовници, това обикновено е изпълнено чрез поставяне на светлинен материал върху стрелката за секунди. Захранваните с батерии часовници трябва да имат видим индикатор за ниско ниво на батерията. Всеки от тях трябва да има видимост от 25 см, или около 10 инча, в тъмното.
Има и изисквания за съпротивлението при солена вода и надеждност под вода. Тестът за „устойчивост на солена вода” изисква часовникът да се постави в разтвор на натриев хлорид от 30 грама на литър, което е почти същото като морска вода, и да се държи там в продължение на 24 часа при 18 до 25 ° С, или около 64 до 77 градуса F. След теста корпусът и аксесоарите се проверяват за промени (като окисление), както и функциите на часовника, за да се потвърди, че те все още функционират правилно.
Тестът за „надеждност под вода” изисква часовникът да бъде потопен в около 12 инча вода (не солена вода) в продължение на 50 часа, отново в 64 до 77 градуса по Фаренхайт, след което се изследва за правилното му функциониране. (Забележете, че това не е тест за водоустойчивост.) Както преди, така и след теста за „надеждност под вода“, часовникът се подлага на тест за конденз, за да се определи дали някаква влага е проникнала в корпуса. Часовникът се поставя на плоча и се загрява до между 40 и 45 градуса C, или около 104 до 113 градуса F. Когато часовникът достигне температурата на плочата, капка вода при 64 до 77 градуса F се поставя върху кристала на стъклото. След една минута кристалът се избърсва, и всеки часовник с конденз върху вътрешната страна на стъклото показва теч и не минава теста.
ISO 6425 включва в себе си както ISO 764, който урежда антимагнитните свойства на часовниците, така и ISO 1413, който обхваща устойчивостта на удари. ISO 764 изисква часовник да бъде поставен в магнитно поле от 4800 ампера по три различни направления за 1 минута на всяко и да се поддържа точност в рамките на +/- 30 секунди на ден, измерено преди и след изпитването. Така например, ако часовникът е +12 секунди на ден преди теста и + 40 секунди след това, ще премине положително.
Стандартът устойчивост на удари (shock-resistance) е предназначен да се изпита симулиране на удари, като часовникът се пуска от височина един метър върху дървен под. Тестът включва и симулиране на две сътресения – едното от страната на позиция 9:00 на корпуса и едно във фронталната част на корпуса. Ударът се произвежда с помощта на инструмент, приличащ на дървено чукче за крокет, опряно между вертикални опори, така че да се премества като махало. Часовникът е сложен в нещо като голяма гумена основа, приличаща на това, върху което се слага топка за голф преди удар. Чукът, който е с пластмасова глава с тегло 3 кг или около 6,6 кг, е повдигнат на височина един метър. Главата удря часовника, който седи на тази гумена поставка, при скорост от 4,43 метра в секунда, като реализира удар, равен на около 5000 Gs. За да отговаря на стандартите ISO, след изпитването на часовника, той трябва да запази време с точност в рамките на +/- 60 секунди на ден, в сравнение с темпа си преди теста.
Следващите изисквания са за устойчивост на външни сили. Първият тест се отнася до внезапните барове, породени от скок, силна вълна и др. подобни. Със закопчана верижка/ каишка, вътрешността се подлага на външна сила, равна на 200 нютона във всяка посока. За проверка дали короната и всички други бутони за настройка не текат, часовникът се подлагат на 125 процента налягане от своята дълбочина по характеристика в продължение на 10 минути, като сила от пет нютона се прилага в началото на короната. Както преди, така и след този тест се извършва и тест за конденз, описан по-горе, за да се гарантира, че няма течове и херметизацията не е нарушена. Имайте предвид, че насоките на ISO не изискват изрично короната да бъде на винт. Всяка конструкция, която преминава теста, е приемлива.
Следващото изискване е устойчивост на термичен шок. Часовникът се потапя в гореща вода (104 градуса F), след това хладка вода (41 градуса F), след това топла вода отново. Така прекарва 10 минути при всяка температура, като времето на преминаване от една температура към друга не може да надвишава 1 минута. Както преди, така и след три потапяния, се прилага отново тест за херметизация (кондензация), за да се уверят, че не е влязла влага в часовника. След него, окончателният тест е водоустойчивост при свръхналягане, равно на 125 на сто от номиналната дълбочина. След два часа, се прилага бързо намаляване на налягането до 0,3 бара, или три метра, в рамките на 1 минута, а налягането се поддържа на това ниво в продължение на един час. Часовникът се отстранява и се изсушава, като отново се извършва тестът за херметизация (кондензация). За да отговаря на ISO 6425, този тест за свръхналягане трябва да се извършва на всеки екземпляр. Другите тестове могат да бъдат удовлетворени чрез тестване на статистически значима извадка от часовници.
Стандарт за водолазните часовници ISO 6425 има важни разлики в сравнение с по-нестрогия ISO 2281, използван за часовници, които са просто „водоустойчиви.“ Затова, ако си търсите професионален часовник за водолазни цели, внимателно проучете показанието на циферблата. И въпреки, че може да е отбелязано 100, 200, 300 метра върху часовника, само думичката Diver (водолазен) означава, че метрите са реални за водно налягане и часовникът е сертифициран по ISO 6425 след преминаване на всички тестове. Имайте предвид, че производителят не е длъжен да постави конкретен знак или дума върху часовника, за да покаже, че той отговаря на ISO 6425.
Още интересни неща за часовниците
