Идеалният съюз, отношения, построени изключително на основата на любовта – това е един от главните митове в живота. Такива заблуди може да се превърнат в сериозни капани по съпружеския път. Важно е навреме да бъдат осъзнати и развенчани тези митове – не заради това обаче да се потъне в морето на цинизма и да секне вярата в любовта. А по-скоро да се помогне на брака да работи по-добре. И така кои са петте основни мита за брака според психолозите?
Мит едно: Само едната любов е достатъчна, за да върви всичко гладко Искра страст, мълниеносен брак и също така стремителен развод след няколко години. Поводите за разделянето на пътищата може да са различни – работа, дом, приятели, пари…
Подобна история преживяват младоженците Лили и Макс. Тя е финансист, той музикант. Тя е спокойна и уравновесена, той е взривен и импулсивен. «Аз бях убедена: ние се обичаме, всичко ще се нареди след брака“, казва Лили, след което се жалва от развода си. «Няма по-измамен, болезнен и разрушителен мит от това че любовта е достатъчна – казва уверено Ана-Мария Бернардини, специалист по въпросите на брака. – Само едната любов не е достатъчна, за да се задържи двойката на крака. Любовта е само първият импулс, но лодката трябва да е здрава и важното е да запълва резервоара си с гориво…“ Двойки, които живеят дълги години заедно, признават, че успехът на техния брак зависи повече от духа, отколкото от физическата страст. Ние смятаме романтичната любов за ключов елемент от щастливия брак, но това е неправилно. Бракът това е договор, се е смятало в продължение на столетия, преди любовта да стане главен елемент в отношенията. Да, любовта може да продължи, ако след това се трансформира в партньорство, основано на общи ценности и взаимно уважение.
Мит две: Нужно е всичко да се прави заедно Има двойки, за които спокойно можем да кажем „една душа в две тела“. Мъжът и жената правят всичко заедно и дори теоретично не могат да си представят разрив в отношенията. От една страна, това е идеал, към който мнозина се стремят. От друга страна, изтриване на разликите, лишаване от личното пространство, което може да доведе и до смърт на сексуалното влечение. „Ние обичаме този, който ни повежда към най-дълбоката и скрита част от нас самите – обяснява философът Умберто Галимберти. – Привлича ни това, към което не можем да се приближим, което ни се изплъзва. Това е механизмът на любовта“. Мислите му допълва писателят Джон Грей: „Увлечението пламва с по-голяма сила, когато партньорът прави нещо без тебе, прикрива се и вместо да става по-близък, като че ли става загадъчен и неуловим…“
Главното е да съхраним личното пространство, категорични са специалистите. Представете си отношенията с партньора като една огромна стая с много врати, които могат да бъдат отворени или затворени, но никога заключени.
Мит три: Бракът априори предполага вярност Ние сме влюбени. Въодушевява ни мисълта, че сключвайки брак, ние винаги ще бъдем верни един на друг – верни в мислите, думите, делата. Така ли е в действителност? Бракът не е ваксина, той не защитава от желания, не отстранява влечението, което може да бъде изпитано към човек от срещуположния пол. Верността е осъзнат избор: ние решаваме, че никой и нищо нямат значение, освен нашия партньор и ден след ден продължаваме да откриваме, преоткриваме и да вярваме в любимия човек.
„Имах колега, който много ми харесваше – разказва 32-годишната Мария. – Дори се опитвах да го съблазня. Тогава си мислех: Бракът ми е като затвор. Едва по-късно осъзнах, че нищо няма значение, освен моите отношения със съпруга ми, доверието ми и нежността ми към него….“
Мит четири: Раждането на дете укрепва брака Факт е: Степента на семейното благополучие се снижава след раждането на дете и не се връща на предходните си позиции до момента, в който порасналите деца не напуснат дома, за да започнат самостоятелен живот. Това е така, защото някои мъже се чувстват предани сред раждането на син в семейството и дават всичко от себе си, включително и във финансово отношение, а някои жени пък се отдалечават от мъжа и се концентрират напълно в ролята си на майка. Ако бракът наистина се разпада, раждането на детето може да се превърне в последната капка, която прелива чашата.
Писателят Джон Грей твърди, че вниманието, което изискват децата, често се превръща в източник на стрес и скандали. Трябва да се знае, че появата на дете в семейството променя всичко и родителите трябва да са готови за това.
Мит пет: Всеки създава свой модел на семейството Мнозина мислят че с женитбата може да се започне всичко отначало, на чисто, да се остави всичко в миналото и да се създаде ново семейство. Родителите са били хипи? Девойката, израснала в бардак, създава малко, но крепко семейство. Възможно ли е наистина? В семейството преобладават строгост и дисциплина. В новото семейство се налагат любов и нежност. Възможно ли е и това? В мечтите да, но в реалния живот – не. Не е толкова просто да се избавим от онези семейни схеми, по които сме живели в детството си. Децата копират модела на поведение на родителите или правят всичко точно обратното, често без да го осъзнават.
38-годишната Ана споделя: „Борех се за традиционно семейство, брак в църква и кръщене на децата си. Но всеки ден слушам смеха на майка ми, която ме критикува за това, че съм станала част от системата. Затова не мога да се гордея с това, което съм постигнала…“ Какво да се направи? Да се приеме наследствеността или постепенно да се преодолява? Решението е на пътя на двойката, която име общи представи за действителността. Тя не трябва да забравя, че любовта не е само част от брака, тя е негова цел.скачать dle 11.1смотреть фильмы бесплатно
