Японска кухня – първата асоциация на повечето хора е суши. Но не само. Кухнята на Япония възниква някъде около 3-ти век преди Христа и определено началото. В самото си зараждане понятието японска кухня не е съвсем такова, защото оризът например идва от Корея. Там оризът, който след това се превръща в основа на много от ястията вече е открит и техниката за неговото оглеждане е известна. Техниката се пренася от племето Яйой, което се мести от Корея в Япония, а оризът се използва за всякакви неща от готвенето до правенето на хартия, вино, строителни материали и храна за животните. С времето в понятието японска кухня се разширява и върху него оказват влияние различни политически и икономически фактори. Така например соевият сос, който също е част от японската кухня пристига от Китай. През Корея пък идва Будизма. Тази религия става официална за Япония през 6-ти век. Следващата следа в японската кухня оставят португалците и японците. През 16-ти век те пристигат в Япония в търсене на нови търговски пътища и пазари. От тези култури към японската кухня се прибавят пържените храни. Преди това този вид ястия са били нетипични за страната и за нейните традиции в готвенето. Едно от нещата, които са запазени чак до днес от смесването на португалска и японска кухня е пържената темпура. Въпреки това пърженото остава нещо внесено отвън, а не създадено и еволюирало в страната. Други изделия, които също се внасят от западните търговци са тютюнът, захарта и царевицата. Някъде около 1600-та година и продължаваща до 1868 година Япония е затворена за чужденци. Шогунът Токугава, се опасява, че европейците могат да предизвикат война в страната. Поради тази причина управляващите затварят пристанищата и прогонват всички чужденци от страната. В този период на изолация японската кухня също се затваря и до известна степен се повлиява от религиите. По това време в страната се изповядват две основни – будизъм и шинтоизъм. И двете религиозни вярвания наблягат на сезоните и това какво носят те. Така японската кухня се сдобива със станалото особено популярно сезонно ползване на продуктите – ястията се готвят със зеленчуците, които точно в този момент са пресни. В будизма например има пет основни цвята и пет основни вкуса – нещо, което се отразява силно и в при формирането на съвременната японска кухня. Цветовете са: жълт, черен, бял, зелен и червен, а вкусовете: сладък, пикантен, солен, горчив и кисел. Търговията със Западния свят е подновена през 1854г. След повторното отваряне на пазарите традиционната японска кухня започва силен културен обмен със света. Така хората, посещаващи страната се срещат с вече вкоренените навици на готвене и рецепти на Япония.
Темпурата идва от Португалия – научете как!
