Режисьорът на „Да обичаш на инат“, „Двойникът“ и „Господин за един ден“ се завръща към игралното кино след 16-годишно мълчание. „Извън пътя“ е с галапремиера на София филм фест през март
„Извън пътя“ е новият игрален филм от Николай Волев, сценарист и режисьор на „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“ и още много любими на българския зрител филми.
Той се завръща в игралното кино след 16-годишно мълчание, а премиерата на „Извън пътя“ е на 21-вия София филм фест – на 11 март в зала 1 на НДК, който е сред копродуцентите на филма.
Оператор на филма е Орлин Руевски, а в главните роли са Деян Донков, Сали Ибрахим и Аня Пенчева.
Героят е 55-годишният драматург Стефан. Славата му е отминала и той търси изгубеното си вдъхновение сред спиращата дъха красота на българските планини.
По време на една от експедициите си мъжът се запознава с прелестна муза на прага на женствеността – 19-годишната циганка Салия… а близостта им прераства в силна привързаност.
Чувствената им връзка се движи по ръба на бръснача и причинява дълбоко страдание на дългогодишната и предана съпруга на драматурга, актрисата Лидия.
„Сюжетът е съвременна любовна история. Разказвам за проблемите на една дългогодишна брачна двойка, за застаряването, за творческото изхабяване, за необходимостта от свежест в личните отношения, както и за избора на път в живота – дали да съхраниш духовността си или да преследваш материалното, парите…“, споделя Волев за „Извън пътя“ и допълва:
„Основната идея (за филма) се зароди, когато замених Странджа и морето с Банско. За моя радост в този район е останала някаква чистота. Подейства ми обнадеждаващо природата, съхранена и неунищожена от съвремието и печалбарски пориви.“
Николай Волев на снимачната площадка със Сали Ибрахим, Аня Пенчева и Деян Донков, снимки: Яна Блажева
Николай Волев е роден на 10 април 1946 г. в София. Две години е следвал архитектура, а кинорежисура завършва в Лондонското филмово училище през 1972-ра. Именно в британската столица хваща камера за първи път.
Има опит и с фотографията: „с една чудна „Лайка“ отпреди войната предпочитах да запечатвам неподправени неща, мигове от ежедневието. Надявах се да уловя нещо, което да подсказва същността на човека“.
През 1985 г. документалният му филм „Грънци“ печели „Сребърен дракон“ на фестивала в Краков и „Златен ритон“ в Пловдив за най-добър български документален филм. Същата година в Карлови Вари взима Специалната награда на журито и наградата „Дон Кихот“ за „Да обичаш на инат“, който е обявен за БГ филм на годината. Две години по-късно получава наградата „Нордерн-Вестфален“ на фестивала в Оберхаузен за документалния „Дом №8“.
Филмографията му включва още „Двойникът“ (1980), „Господин за един ден” (1983),“Маргарит и Маргарита“ (1989), римейка на „Козият рог“ (1994), „Вечният любовник” (1999), „Огледалото на дявола“ (2001).
От 2000 до 2006 г. е член на борда на директорите на „Бояна филм“.
„Професионалният опит няма значение, той се натрупва за относително кратко време. Опитът от живота обаче е важен – душата, сърцето, чувствата, идеите, мисълта, майсторството. Да разбираш все повече от хора, да надничаш в скритите им кътчета. И когато покажеш този странен свят, публиката да си каже: „А, виж ти!“, казва Волев пред сп. „Тема“ през 2006 г. Според него:
„Изкуството трябва да стимулира чувствата. Правя игрални и документални филми, макар че са напълно различни. Обединява ги едно – любовта. Няма ли я – към екипа, темата, героите, нищо не се получава. Без любов нищо не става.“
Източник: София филм фест 2017
