Юношите са склонни да експериментират, с авантюристичен дух, мотивирани да променят всичко, идеализиращи света и в готовност да се противопоставят на обществените норми.
Родителите, от позицията на житейска зрялост и липса на илюзии се отнасят с предубеждения към подрастващите, като такова отношение е препятствие за изграждане на хармонични отношения между тях.
Възникнал конфликт може да се състои в следните причини:
Училище
Родителите са заинтересовани за успеха на подрастващите,бягства от училище,поведение и отношението на децата към учебният процес, как се справят с домашните задължения.
Социална среда
Изградените навици на юношите и социално поведение са честа причина за възникнали конфликти.Противоречията са за избор на приятел или партньор, избор на облекло и прически или как прекарват свободното си времe.
Отговорност
Родителите критикуват подрастващите за неизпълнение на поставени задачи, при необмислено харчене на пари, при липса на чувство за отговорност, при небрежно отношение към жилище, дрехи, вещи, телефон и др.
Семейна атмосфера и взаимоотношения
Конфликти между родители и подрастващи възникват при инфантилно поведение от страна на юношите, прояви на неуважение към родители, конфликти със сестри и братя.
Морал и нравствени ценности
Основни въпроси, които в тази посока заформят конфликти между родители – деца са:
употреба на алкохол и наркотици,тютюнопушене, сексуалният живот, неумението да се избягват неприятности и др.
Родителите са тези, които имат отношение към способността на детето да се развива пълноценно и щастливо. Те основополагат примера за модел на поведение, който подрастващите имат в света, извън семейството.
Силното въздействие на родителският пример се съдържа в тази педагогическа препоръка:
„Вашето собствено поведение е решаващо.Не мислете, че вие възпитавате детето само когато разговаряте с него, когато го поучавате или му заповядвате. Вие го възпитавате във всеки момент от вашия живот, даже когато ви няма вкъщи.Как се обличате, как разговаряте с другите и за другите хора, как се радвате или скърбите, как се държите с приятелите си и с враговете си, как се смеете, как и какво четете, всичко това има голямо значение за детето. То вижда или чувства и най – малките промени във вашия тон, всеки поврат на вашите мисли достига до него по незнайни пътища“.
В. Викторова
