По време на Априлското въстание организира чета от над 100 души, които се присъединяват към поп Харитон в Дрянвския манастир. Там те водят епична и неравна битка с турците. След разбиването на четата Бачо Киро успява да избяга, но след предателство е арестуван. Осъден е на смърт чрез обесване. Изправен пред съда, Бачо Киро на чист турски казал следните слова:
„Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)
без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)
Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)
Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум)
Правдата си да диря излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)
въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)“
Обесен е на 28 май 1876 г. в Търново.
