През 1820 г, германският лекар Юстинус Кернер, изучавайки причините за появата на болестта „Ботулизъм“ по времето на Френско-Руската война, открива ново приложение на ботулиновия токсин. Изследвайки хранителното отравяне на десетки войници, причинено от консумацията на развалени наденици и съдържащият се в тях токсин, д-р Кернер установява, че малки дози от токсина могат да се използват с терапевтична цел – за понижаване на активността на симпатиковата нервна система и срещу прекомерно изпотяване. С това свое откритие, наричаният от колегите си д-р Вурст, поставя началото на ерата на ботокса.
