Хирургия на наднормено тегло (при затлъстяване) – Д-р Габриел, специалист по бариатрична хирургия

6
554
Добави коментар

Хирургия на затлъстяването, или по друг начин наричана – Бариатрична хирургия (Bariatric Surgery), е една сериозна хирургична процедура, която има за цел да създаде по-малка храносмилателна система и така да помогне за значителна загуба на тегло. При този начин на отслабване се изисква доживотен ангажимент, промяна на начина на мислене, привикване към по-здравословен режим на хранене и изобщо към здравословен начин на живот. Отслабването чрез хирургична интервенция се отнася за хора с болестно затлъстяване, т.е. за хора с Индекс на Телесната Маса (ИТМ) по-висок от 40, даже от 35, но когато е съпътстван и от други здравословни проблеми. Към предимствата на хирургичната намеса за отслабване при затлъстяване (значително намаляване на наднорменото тегло) се включват драстичното подобряване на общото здравословно състояние, предотвратяването или лекуването на диабет, дислипидемия, хипертония, на всички фактори, които водят до сърдечно-съдови заболявания и преждевременна смърт. Към противопоказанията се включват сериозните здравословни проблеми, които могат да причинят следоперативни усложнения, тежките психични разстройства, зависимостта от наркотици и алкохол, възраст по-малка от 18 години или по-голяма от 65 години, както и липсата на сътрудничество с лекаря и невъзможността на пациента да се придържа към постоперативните инструкции.

Хирургическите техники от бариатричната хирургия се разделят на две категории:

Рестриктивни техники – тяхната цел е да ограничат количеството на поетата храна. Към тях се включват стомашен пръстен (гастрален пръстен), ръкавна гастректомия, гастрална пликация и стомашен балон. Смесени техники – съчетават рестриктивната техниката с малабсорбция. В тази категория принадлежат стомашен байпас с дуоденален суич и билиопанкреатичен байпас.

Всички тези техники се извършват лапароскопски или с робот, за да се сведе до минимум риска от следоперативни усложнения. Отворената хирургична оперативна намеса не е опция в случая, тъй като, поради ограничената възможност на хирурга да вижда, е налице висока степен на вероятност от увреждане на органи, нагнояване на травми, експлахноза и херния.

Коя методика е подходяща?

Преди избор на подходяща методика е важно да се разберат промените, които се извършват в тялото, когато е налице затлъстяване. Освен външния вид, се причиняват доста структурни промени във вътрешните органи – увеличаване на стомаха, увеличаване на стомашното дъно и на клетките, които произвеждат грелин, увеличаване на дължината и пропускваемостта на тънките черва.

Тези основни промени влияят на мозъка, на центъра на глада, така че хората са все по-гладни и стават булимични. За прекъсването на този постоянен цикъл, на първо време трябва да се опитаме да свием стомаха. За да постигнем това ние използваме ограничаващи техники, като например стомашния пръстен и ръкавната гастректомия.

Методиката се избира съвместно с лекуващия хирург по затлъстяване и зависи от много фактори, които са свързани с начина на живот и характера на пациента.

Например:

Ако мястото на пребиваване на пациента е далеч от мястото, където се извършва операцията, или ако пациентът не е в състояние да следват инструкциите на лекуващия лекар, тогава се избира ръкавната гастректомия, която се смята и за предпочитаната методика при пациентите с диабет. Ако пациентът има желание да се постарае и се нуждае само от малка помощ, за да свали излишните килограми, или ако се страхува от операцията, тогава пръстен е подходящия избор. Когато е поставен пръстен и резултата от операцията не е този който се очаква, или поради булимия, или поради дилатация на хранопровода, или защото пръстена се е преместил, прехвърлянето към ръкавната гастректомия е идеалното решение. Ако първоначалната операция е със ръкавна гастректомия и се появят усложнения в рамките на няколко години, трябва да се проучи дали ръкавът е хлабав или се е разтегнал, след което се прилага така нареченото гастрално нагъване, една проста, бърза и безопасна операция. Ако пък размерът на ръкава е нормален, но пациентът има усложнения, тогава трябва да се допълва билиопанкреатичния байпас, една техника, която има голяма успеваемост.

Във всеки случай, по-малко инвазивните техники, които не променят физиологията на пациента и които намаляват времето за възстановяване и за връщане към ежедневните занимания, представляват винаги първоначалния избор. Ако тези техники се провалят, тогава се прилагат смесените техники, които са изключително ефективни.