Журналистът и анализатор на въпросите по Близкия изток Руслан Трад разказва пред Bulevard.bg за новата си книга, за българското оръжие в сирийския конфликт, за сирийската общност у нас и за собствените си загуби от тази война
Руслан Трад е сред водещите български анализатори, когато става въпрос за събитията в Близкия изток и Северна Африка. През блога си и публикациите си в различни издания (включително и в нашия сайт) той следи отблизо процесите в региона и често дава различната (за България) гледна точка. От около година той и колегите му от журнала за военни конфликти De Re Militari следят ежедневно военните действия в Сирия, Ирак, Афганистан и Либия.
Сега той издава първата си книга – „Убийството на една революция“, където разглежда процесите около протестите в Сирия през 2011 г. и прерастването им в опустошителна и кървава гражданска война, чиито последици засегнаха целия свят. Представянето на книгата е на 12 юли в литературен клуб „Перото“, а по книжарниците може да бъде намерена от 29 юни.
Ние потърсихме Руслан Трад, за да ни разкаже повече за книгата, за това как беше убита революцията в Сирия и как България бе засегната от това.
В първата част на това интервю той засегна редица теми за протестите в Сирия през 2011 г. и как те се превърнаха в може би най-кървавия военен конфликт на нашето време, описа как демократичната опозиция бе заменена с джихадисти и как една революция бе убита още в зародиш.
В продължението му той говори за ролята на България за конфликта в Сирия, за настроенията в сирийската общност у нас, за ролята на българската мафия в процесите, за промяната в собствените си възгледи за събитията в Сирия, както и за това има ли надежда страната да се възстанови някога от този конфликт.
– В книгата описваш ролята на България в гражданската война на Сирия. Каква точно е тя, намесена ли е самата държава или това са само отделни личности и икономически и бизнес кръгове?
– Не мисля, че нещата са на държавно ниво. Данние сочат, че става въпрос за частни лица и компании, които и в момента продължават със снабдяването с оръжия и за правителствената, и за опозиционната военна сила.
– Но нали има ембарго върху изпращането на оръжия за Сирия?
– Това е вярно. Но да си припомним една от българските делегации в Дамаск от преди няколко години. Тя не беше официална от България, но за целите на пропагандата правителството в Сирия я представи като такава. Хората в тази делегация обаче бяха в голямата си част членове на БСП. Един от тях беше Захари Захариев. Какво прави Захари Захариев в делегацията, е въпрос, който трябва да попитат нашите власти. Захари Захариев официално не е действащ член на БСП, но е човек, свързан с предишни продажби на оръжие още по време на войната в Ирак през 2003 г. и наложеното тогава ембарго. Името му се свързва и с програмата „Петрол срещу храни“, разследвана от ООН заради редицата злоупотреби в нея.
Има информация, че по време на това посещение в Дамаск са се сключили сделки за оръжие, от нашите големи фабрики за оръжие в Сопот и Казанлък.
– Последиците от войната вече се усещат по цял свят, но вероятно най-голям ефект има тя върху сирийските общности по света. Как тя рефлектира върху сирийската общност у нас и какви процеси се случиха за тези шест години?
– Както и на други места по света, общността тук се раздели главно на две. Казвам главно на две, защото вече има всякакви фракции, които се съставиха на различно политическо ниво. Ако говорим дори за битовото отношение, продиктувано от войната, има хора, които вече не си говорят. Аз също имам приятели, с които вече не си говоря заради събитията в Сирия и заради позициите, които заемаме.
Това разделение много силно се видя по време на протестите пред сирийското посолство и след това на протестите в подкрепа на сирийските власти, организирани тогава заедно с „Атака“.
Същевременно сирийското посолство разчита на една добре изградена мрежа за информация или иначе казано доносничество. Какво имам предвид? Тази система не е от вчера, разбира се, а от десетилетия наред. Правителства като това в Сирия, изгражда мрежа от доносници и агенти, които действат не само в самата държава, но и там, където посолство. Тоест в България също има такива структури и те най-вече се надзирават от местното представителство на партията Баас и клоновете на Сирийския студентския съюз. По този начин могат да се следят настроенията в общността независимо дали в София, Варна, Пловдив, Вашингтон или Париж.
Подобни схеми не са измислени от Сирия на Асад, а модел, който имат много други държави. Но в случая на страни като Сирия е, че по един ловък начин може да се контролира общността и да се наблюдават онези, които имат различно мнение. Именно по тази линия се получи разделението в сирийската общност в чужбина след 2011 г., включително в България.
Доносници има и от двете страни на барикадата, прави се мръсно един на друг, имаше дори бой между привърженици на правителството и опозицията, имаше забиване на кирки по коли, палежи. Българските власти знаят за тези случаи, за сплашванията, но те наричат това „вътрешна работа на общността“.
Само че когато се запали една кола в Студентски град или бъде нападнат български гражданин, макар и със сирийски произход, това става работа на българските власти. Защото първо се случва в тук, България, и второ – говорим за очевидна ескалация.
Това беше преди няколко години, когато се действаше с типично мафиотски методи за сплашване между членове на сирийската общност, като в тях имаше и намеса на български мафиоти.
– Кои български мафиоти?
– Да кажем, че ТИМ също са обвързани с част от проправителствените сирийски кръгове в България. Говоря най-вече за Варненския регион, но има такива и в Пловдив. Там например местни бизнесмени спонсорират местни медии, за да се промотира тази гледна точка – че опозицията е изцяло терористична. Тези хора следват своите бизнес интереси, те не го правят само за пропагандата в полза на сирийското правителство.
Още от 2012 г., когато протестите в Сирия започнаха да се превръщат във въоръжен бунт и конфронтациите със силите за сигурност зачестиха, сирийските власти започнаха да активизират мрежата си контакти, лобисти, политически кръгове, медии. Целта беше ясна – да се предотврати засилването на подкрепата за бунта отвън, да се намалят симпатиите към бунтовниците и най-вече, да се покаже, че правителството се бори срещу световния джихад, чиито сили са уж навлезли в Сирия.
България и към момента заема основно място в тази мрежа. Това, което трябва да кажем, е, че сирийската общност е от сравнително старите общности в България. Тя датира още от края на 70-те години и голяма част от останалите и досега в България сирийци са много добре позиционирани на обществено ниво.
Тук има редица бизнесмени, предимно базирани в Пловдив и Варна, които имат връзки както с политици, така и с подземния свят. Тези връзки датират още от 90-те, а някои и отпреди това.
– Споменаваш посолството на Сирия в София. Каква е неговата роля във всичко това?
– След 2012 г. контактите преминаха през призмата на сътрудничество между сирийското посолство и националистически кръгове, включително националистически политически партии. Организираха се общи мероприятия – протести в подкрепа на правителството, публикуване на материали, канене на гости от сирийската общност, в онази ѝ част, подкрепяща режима. Те бяха описвани като „представители на сирийската общност“, за да бъдат показани като едва ли не представители на всички сирийци, че разделение няма, че това са обикновени хора от общността, а не личности, обвързани с посолството или представителството на партията Баас в България.
В тази кампания беше помагано на журналисти да пътуват за Сирия, за да покажат правителствената гледна точка – някои от тези имена са публични личности с обществени позиции, а други станаха част от партийни структури днес.
Освен това поддръжниците на режима винаги са харесвали възможността да сътрудничат с националисти – не само в България, но и в Европа и в САЩ. Защо? Защото това е прагматизъм в техните очи. Националистите са срещу исляма, срещу бежанците, срещу мигрантите, срещу демокрацията. Все теми, които не се харесват на привържениците на Асад.
Ако обединят усилия, в името на един прагматичен съюз, това би се отразило добре на имиджа на правителството и бунтовническите сили да бъдат представени като джихадистки. И те направиха именно такъв съюз. От общи протести и визити на журналисти в Сирия до директно участие на крайнодесни бойци от Европа на страната на Асад.
– Говориш за поддръжниците на правителството в Сирия, но преди 2010 г. самият ти си подкрепял режима. Това дори е основна критика срещу теб – че си бил на страната на Башар Асад. Какво те накара да обърнеш вижданията си и да станеш един от острите му противници в България?
– Аз не само бях поддръжник на правителството до 2010 г., а до лятото на 2011 г. Тоест вече бяха започнали протестите, когато аз все още се двоумях на коя страна да застана. След първите сигнали, че правителството използва сила срещу обикновени протестиращи, за мен беше ясно коя страна да избера. И ако можех пак да направя този избор, със сигурност той щеше да бъде същият. Защо? Защото бях разочарован.
Критиките към мен са, че аз съм подкрепял правителството до 2010 г. Да, това е факт. Но аз не смятам, че един човек не може да променя възгледите си вследствие на това, което вижда. Ако си затваря очите въпреки несправедливостите, които вижда, това за мен вече е проблем.
Аз преживях своя урок. За мен светът се преобърна през 2010 и 2011 г. Защото аз виждах Сирия по един начин преди войната, и вече по съвсем различен начин се виждаше онова, което реално всички знаехме, но си затваряхме очите. До 2010 г. всички, включително аз, си затваряхме очите за множеството сигнали, за онова, което се случва в Сирия с инакомислещите хора.
Разликата между мен и някои хора в сирийската общност е, че аз не мога да подкрепя подобна действителност. Не мога да подкрепя не само несправедливост, но и убийство на собствените ти граждани, излезли на протест. За мен това беше абсурд. Като човек, който е израснал тук, но всяко лято е ходил в Сирия и е виждал и двете действителности. Не можех да седя мълчаливо и да защитавам този режим.
Повечето хора от сирийската общност в България, които публично защитават режима, все още имат бизнес отношения с този режим. И това е една от причините да продължават да го защитават.
– Какво изгуби за тази война?
– Освен приятелите и роднините… Изгубих и част от себе си. Аз наистина вярвах. Вярвах преди 2010 г., че е наистина възможно в Сирия да се случи едно качествено правителство, което да изкара страната от изолация, а след 2011 г. вярвах, че може да се случи истинска революция. Защото всички онези прекрасни хора, които започнаха протестите, отдавна са си платили за „наглостта“, че са си позволили да застанат срещу правителството.
За мен това беше огромен шок, от който не мога и до момента да се възстановя. Не мисля и че много сирийци могат да се възстановят от него. Нещата никога няма да се върнат както преди. И това осъзнаване, че светът ти е променен завинаги, е ужасно и тежко.
– Освен нападките и обвиненията срещу теб, досега получавал ли си заплахи заради работата и позициите, които изказваш?
– Да, неведнъж. Включително аз не мога да се върна в Сирия, не мога да говоря със семейството си там, защото просто ще им докарам проблеми. И освен ако няма някаква амнистия, не бих могъл да пътувам вече до Сирия. Не мога да ходя и в Ливан. Това го научих от българското посолство в страната преди три-четири години, когато исках да посетя роднините си в Ливан. Силните партии там като „Хизбула“, които са про-Асад настроени, също отговарят за арестите на опозиционери, активисти и т.н., борещи се срещу режима в Сирия.
Тук трябва да включа и станалите вече ежедневни телефонни заплахи, които аз и семейството ми получаваме във връзка със статиите ми. Това за мен е учудващо, защото аз живея в България и да ме заплашват български граждани за това, че пиша за Сирия, е изключително странно, поне за мен. Но не съм единственият, който е получавал такива заплахи. Мои колеги, българи, които пишат в подкрепа на опозицията в Сирия, са получавали подобни заплахи, макар и писмени.
Заплахите се превърнаха в част от ежедневието за съжаление. За съжаление казвам, защото ако едни статии на български език са проблем за едно правителство, това правителство явно има много големи проблеми.
– Откъде според теб идват тези заплахи?
– Това са главно хора, свързани със сирийската общност и сирийското посолство тук. Знам за няколко случаи, в които мои и роднини са страдали точно от доноси, вкарвани по линията на посолството. Между другото, сирийското посолство в България е много активно и отговаря за почти цяла Европа, тъй като в много държави затвориха сирийските посолства на своя територия. Така че посолството тук е на едно много високо равнище. То е в пълен състав и има много добри позиции дори в политическия живот на България.
Някои от експертите, канени днес по всички телевизии у нас, посещаваха посолството всяка седмица, а други през няколко дни. Тези посещения са широко познати сред общността и имената на тези хора се знаят добре. Един от тях, който днес е депутат, с посредничеството на трети човек също участваше в кампанията на посолството и правителството на Сирия.
– Могат ли да бъдат излекувани раните, които тази война нанесе – и в Сирия, и в общността тук?
– От това, което съм виждал от пътуванията си по фронтови линии и военни зони, в общества, които са преминали през това, което сирийският народ преживява, вярвам, че човек е способен да излекува такива рани. Ливан е пример за това, макар и с всички минуси на последствията на гражданска война, продължила 25 години там. Хората там до голяма степен са успяли да преодолеят тези проблеми. Вярвам, че и за Сирия е възможно това. Но ще отнеме много време и усилия.
– От тази гледна точка притесняват ли те реакциите, които книгата ти ще предизвика? Въобще какви реакции очакваш?
– Аз съм малко песимист за това и очаквам по-скоро негативни реакции. Надявам се да греша, но все пак. Това е книга, която все пак е лична гледна точка. Аз не обвързвам никого с нея. И пред други медии казах вече, че това е моята лична гледна точка и представлява една от истините за Сирия, но истина, която е широко документирана и която се споделя от немалко сирийци в момента.
Очаквам подигравки също, очаквам и пренебрежително отношение и сред колеги журналисти. Очаквам много съмнения и въпроси, които се смятат за неудобни. Например това, че съм подкрепял режима преди 2010 г. Но това е нещо, което никога не съм крил. Това е част от живота ми. Но се надявам и на хубави реакции. Надявам се, ако има критики, те да са градивни и към съдържанието на книгата, а не лични нападки.
