Въпреки напрежението около темата с протестите в Асеновград мнозинството от българите не стига до крайности във вижданията си по въпроса
32% от българите са били преки свидетели на агресивни действия или са били участници в тях в последната една година. Обезпокоителен е делът на хората, които свидетелстват, че в последната една година са ставали свидетели на агресия или са били участници в нея. Процентът е тревожен на фона на зачестилите медийни информации за случаи на агресивно поведение.
Това показват данните от експресен сондаж на „Галъп интернешъл“ между 4 и 6 юли, сред 800 души по метода на телефонното интервю, проведен чрез панелна методика, която позволява представителна за пълнолетното население на страната структура на извадката. Сондажът е независим от външно финансиране и е част от изследователската програма на агенцията.
На фона на това обаче по казуса в Асеновград българите не стигат до крайности. От „Галъп“ съзнателно са проверили екстремно твърдение (да се изселят всички роми), като то обаче не среща преобладаваща подкрепа – 53% се изказват негативно по тази идея, макар да има и 36%, които се съгласяват. Тези 36% са доказателство за наболял обществен проблем, който съдържа сериозен потенциал за негативно развитие.
Подобни сондажи изваждат на показ обществените инстинкти и най-общите структури на масовото съзнание. Те могат да породят твърде интересни хипотези, макар да не са изчерпателни. Целта на такива сондажи е бързо да уловят картината на скоростно променящи се обществени сюжети.
По няколко важни въпроса напоследък обществото ни чува два или повече различаващи се и дори противоречащи си разказа. Около НДК се чуха две противоположни истории, около потенциалната сделка със самолетите, както и по отношение на качеството на храните у нас и др. Ключово важно в такива моменти е да се види каква е първата и интуитивна обществена реакция.
Оказва се, че по обвиненията в корупция 71% от българите вярват на Румен Радев, а 9% вярват на Цветан Цветанов. Очевидно е, че тук се проектира личното доверие към двамата – което остава високо при Радев, а при Цветанов е отминало пиковата се фаза, която беше достигнало през 2010 г., например.
Явно хората вярват и на сигналите за различно качество на „западни“ и „източни“ варианти на една и съща марка хранителен продукт. Цели 51% твърдят, че са се натъквали на различия в качеството на храни. Хората явно преувеличават в отговорите си, но това показва колко значителен е проблемът за качеството на храните в очите на българите.
Данните ясно сочат, че важните теми напоследък не събуждат безспорни нагласи, а има „битки на състезаващи се интерпретации“. Надделява онази, която съдържа по-добро обяснение. Например, идеята за катализаторите на колите среща подкрепа (85%), ако бъде обяснена с цялостни мерки за запазване на въздуха.
Обществото е предразположено към много от идеите, които напоследък се обсъждат – те се възприемат с почти автоматично одобрение или без замисляне. Създаването на комисия за случая НДК се подкрепя от мнозинство от 76%, даването на паметника на Бузлуджа на БСП – от мнозинство от 64%. Мнозинство от 75% пък одобрява закупуването на нови самолети за армията.
Инициативата на Бойко Борисов за приемане на страните от Западните Балкани в ЕС среща подкрепа сред мнозинство от 70%. Очевидно мненията не се влияят от това кой е автор на инициативата. Борисов е упоменат, но дори и сред електоратите на други партии тази инициатива среща одобрение.
Протестите на полицаите също се подкрепят – две трети застават зад тях, а 26% не ги одобряват. Явно е, че външнополитическите инициативи на Борисов се оценяват високо, но във вътрешнополитически план са налице проблеми и те се долавят ясно от обществото. Пример за това е и преобладаващото неодобрение към ограничаването на плащанията в брой – 61% не подкрепят ограничаването, а 35% го подкрепят.
