Осемте БГ филма, наградени от киноакадемията тази година (снимки, видео)

1
297
Добави коментар
Nelly_Nelly
Nelly_Nelly

Освен „Спомен за страха“ на Иван Павлов, който получи отличия в цели седем категории, сред лауреатите бяха още „Христо“, „Слава“, „От Кремона до Кремона“, „Летовници“

Два дни след 70-годишнината си режисьорът и председател на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) Иван Павлов триумфира на наградите на Българската филмова академия със своя „Спомен за страха“.

На церемонията във Военния театър на 26 юни филмът беше отличен за сценария на Красимир Крумов (посмъртно), музиката на Божидар Петков (посмъртно), сценографията на Атанас Янакиев, монтажа на Мария Ханджиева, операторското майсторство на Светла Ганева, режисурата на Павлов – и беше обявен за най-добър филм в конкуренция с нашумелите „Слава“ и „Безбог“.

Заглавието „Спомен за страха“ е от стихотворение на Константин Павлов. Въпреки съвпадението на имената, поетът няма роднинска връзка с Иван Павлов, но двамата са свързани професионално още откакто режисьорът снима своя игрален дебют „Масово чудо“ (1981) по негов сценарий.

И тук в центъра е млад човек, чийто младежки идеализъм се сблъсква с психологическите и социалните реалности – лицемерието и любовта, конформизма и бунтарството, музиката и униформеността.

Действието е ситуирано през 1968 г., когато участието на български военни подразделения при интервенцията на държавите от Варшавския договор в Чехословакия след Пражката пролет подлага на изпитание съвестта и моралната идентичност.

Но филмът е не толкова политически, колкото поетичен и не предлага лесни заключения и удобни клишета, обясняват кинокритици. Сценарият на без време напусналия ни през 2015 г. Красимир Крумов – Грец донякъде може да се сравни с неговия собствен режисьорски дебют „Екзитус“ (1989) по новелата на Златомир Златанов.

Неговият радикален разрез и болезнена конфронтационност обаче тук са отстъпили на горчивината, примесена с носталгия по безвъзвратно отминалите времена на младостта и надеждата…

„Христо“ е другият нов български игрален филм, отличен от киноакадемията в повече категории. Лентата на режисьорите Григор Лефтеров и Тодор Мацанов дублира призовете си за дебют и главна мъжка роля от националния кинофестивал „Златна роза“ миналата есен, но взе и трета статуетка – за поддържащата мъжка роля на Димитър Крумов.

Най-добрата актриса в главна роля е Маргита Гошева („Слава“), за втори път след „Урок“ през 2015 г. Тя пропусна церемонията, защото по същото време беше в Единбург за 71-вото издание на международния кинофестивал, където „Слава“ взе наградата за най-добър чуждестранен филм.

Междувременно лентата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов беше номинирана и за наградата „ЛУКС“ на Европейския парламент, заедно със сниманите у нас „Белгийският крал“ и „Уестърн“, показан в Кан.

За поддържаща женска роля беше отличена Пламена Гетова в комедията „Летовници“, която се завърна по екраните в пътуващото лятно кино на БНТ, а на церемонията получи и награда за костюмите на Боряна Семерджиева.

„От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина, продуциран от Мартичка Божилова („Агитпроп“), е най-добрият български документален филм. 

Той разказва за Иван, който току-що е завършил гимназия и започва работа в най-голямата фабрика за струнни инструменти в Източна Европа – „Кремона“ в град Казанлък. Мечтата му е да продължи обучението си в Меката на лютиерството – италианския град Кремона, дома на Страдивари и Амати, символ на най-високо майсторство в лютиерското изкуство.

Пътят между двете „Кремони“ е белязан, от една страна, от вековни традиции и отдаденост на изкуството, а от друга – от находчиви бизнес стратегии. По този път Иван среща сънародниците си Ева и Христо Марино, които също са тръгнали от Казанлък, но вече са утвърдени лютиери в италианската Кремона, както и Стоянка, която във всекидневната борба за оцеляване се е отказала от таланта и мечтите си – и от 17 години изработва една и съща цигулкова част във фабрика „Кремона“.

Коя Кремона ще избере Иван?

Най-добрата анимация е „Пътуващата страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов, определян от създателите си като въображаема история за търсенето на истинската ни идентичност и свободата. Чисто визуална история без диалог и глас зад кадър, филмът разказва за сблъсъка на миналото, настоящето и бъдещето.

„Дрехи“ на режисьора и сценариста Веселин Бойдев, който спечели конкурса на „Джеймисън“ на тазгодишния София филм фест, е най-добрият късометражен филм. Сюжетът му проследява взаимоотношенията между двама братя (Димитър Николов и Филип Аврамов), които наскоро са загубили баща си.

Нещастието ги сплотява наново и братята правят първи опити да преодолеят отчуждението, натрупано през годините, докато събират и изнасят дрехите на покойника от родния си дом…

Документалният „Пощальонът“ на Тонислав Христов донесе наградата за звукорежисура на Момчил Божков, номиниран и отличен за работата си по още два филма: „Летовници“ и „От Кремона до Кремона“.

„Пощальонът“, чиято премиера беше на фестивала Сънданс в САЩ, миналия месец беше излъчен по HBO, а на 11 юли може да се гледа отново по HBO 2 от 18,35 ч.