Дисертационният труд за придобиване на образователна и научна степен “доктор” трябва да съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания. Дисертацията е посветена на комплексно и изчерпателно изясняване на определен научен или научно-приложен проблем. Не се допуска представянето като дисертационен труд на механично обединени разнопосочни изследвания. Дисертационният труд се разработва в рамките на докторантура в редовна или задочна форма или като докторантура на самостоятелна подготовка, която задължително включва изследователска и образователна част. Резултатите от изследванията, включени в дисертационния труд, трябва да са отразени в най-малко две публикации в научни списания (отпечатани или приети за печат, като последното се удостоверява с документ от редактора или издателя), като на поне една публикация кандидатът да е водещ автор. За докторантурите, започнали след 31 декември 2010 г., е задължително поне една публикация да е отпечатана или приета за печат в международно списание с импакт-фактор. При постъпването си в докторантска форма на обучение докторантът трябва да представи на научния си ръководител и катедрения съвет анотирана заявка за темата на труда. Анотираната заявка съдържа кратка обосновка на заявената тема от 1 стандартна страница с посочените цели и задачи на труда и основна библиография по темата. В срок до шест месеца от започване на периода на докторантурата докторантът, научният ръководител и катедрата трябва да направят мотивирано предложение за темата и основните насоки на дисертационния труд и индивидуален учебен план пред съответния факултетен съвет. При предаване на дисертационния труд за катедрено обсъждане докторантът трябва да демонстрира следните знания и умения в своя текст: • Да е формулирал и изградил логична теза; • Да е проучил и систематизирал съществуващата литература; • Да е съставил подробна стандартна библиография върху избраната тема; • Да е приложил адекватна на изследването методология.
Целта на дисертацията според специализирания сайт http://kursoviraboti.com трябва да бъде точно и конкретно формулирана, а етапите на изследването да се представят като отделни задачи. Трябва да се направи ясно и сбито изложение на изследвания научен проблем, заедно с набор от точно определени научни хипотези, предположения или въпроси, които изследването трябва да постави. Тъй като определянето на най-подходящите методи невинаги е лесно, докторантите би трябвало да могат да обосноват избрания метод с подходяща мотивация за всеки конкретен случай. Дисертацията може да има смесена методология, използваща методи на различни научни области. Докторантите трябва да демонстрират, че използваните методи са избрани чрез съзнателен процес на обмисляне и че критериите, както и положителните и отрицателните страни на индивидуалния избор на метод, са добре определени. Методите, събраните и обработени материали, както и последователността на провеждане на проучванията в дисертацията трябва да бъдат прецизно и точно описани, така че да позволяват ясно разбиране на същността на извършените изследвания, както и бъдещото им възпроизвеждане от други учени.
Анализ на резултатите • Получените резултати трябва да бъдат изчерпателно и коректно описани, за да може да се докаже, че са достатъчни за изпълнение на поставените задачи; • Всеки възникнал проблем при анализа следва да се идентифицира и да се предложи подходящо решение; • При количествени изследвания докторантите трябва да предвидят и подходяща статистическа оценка на проблема чрез анализ на надеждността, грешките при измерването и източници на отклонение; • Докторантите би трябвало да разбират предположенията, които правят, както и да интерпретират използваните статистически тестове или изпитвания; • Където е подходящо, докторантите би трябвало да демонстрират въображение и аналитичност при идентифициране и анализиране на свойства или данни, които може и да не са били предвидени; • Анализът трябва ясно да е свързан с формулираните хипотези, предположения или научни въпроси, които формират част от изложения изследователски проблем; • Докторантите трябва да могат да докажат решението си при обобщеното представяне на ключовите данни в рамките на текста, да обозначат основните данни и данните от второстепенно значение; • Данните следва да се представят по добре структуриран начин (таблици, фигури, графични схеми, резултати от клинични показатели, изследвания, тестове, хроматограми, рентгенограми и др. подобни нагледни източници на данни), с разгърната ясна последователност; • Обобщено, докторантите би трябвало да могат да демонстрират ЗАЩО е проведен всеки отделен анализ и КАКВО ни казва анализът за данните.
Обсъждане на резултатите • Дискусията следва да обобщи без неоправдано повторение на резултатите това, което е постигнато и да го сравни с литературните данни; • Би трябвало да се оцени приносът на дисертацията към изследваната област; • Трябва да се направи връзка между собствената работа на докторанта и разгледаната работа в литературния обзор; • Основните констатации би трябвало да се тълкуват и свържат с теорията (и практиката, където е приложимо); • Би трябвало да има отражение върху изследвания процес като цяло. Това ще разкрие какво докторантът е научил по време на работата върху дисертационния труд; • Може да се включи дискусия, в която докторантите обсъждат ограниченията при изследването и методологията в светлината на придобитите познания по време на провеждане на изследването, да се очертае алтернативен или допълнителен подход, който може да се приложи; • Би трябвало да има някои насоки за бъдеща работа, независимо дали от докторанта или от други изследователи; • Трябва да се направи опит за идентифициране на въпроси, които изискват по- нататъшно изясняване.
Примерна структура и съдържание на дисертационния труд Увод (обосновка на актуалността на поставения за решаване проблем, 1-2 стр.)
I Глава (около 30 стр.) Анализ на състоянието на проблема (Анализ на резултатите от научните изследвания по проблема) 1.1. 1.2. ….. Изводи (достойнства и недостатъци на известните решения на проблема; нерешени задачи) Цел и задачи на докторантурата (целта е една, а задачите 4-6) Следващите глави трябва да съдържат решенията на формулираните задачи, което трябва да бъде направено с използване на научни методи и средства и да води до достигане на поставената цел, т.е. до отстраняването на недостатъците на известните решения. Формулировката на целта обикновено включва в себе си темата на дисертацията, като например: Тема: Създаване и изследване на система за …. Цел на дисертационния труд е създаването и изследването на функционално пълна система за .… , която …. )
II Глава (около 30-40 стр.) Теоретични изследвания 2.1. 2.2. ….. Тази глава на дисертацията е най-важна. В нея докторантът трябва, например, да формулира критерий за оптималност, да предложи модел и методика за теоретично изследване и да представи резултатите от това изследване. Ако предмет на дисертацията е създаването на някаква система, то резултатите от теоретичните изследвания биха могли да бъдат, например, стойностите на параметрите на системата, при които тя ще функционира оптимално от гледна точка на формулирания критерий. Изводи
III Глава (около 30 стр.) Практическо решаване на проблема (с научни методи и средства) 3.1. 3.2. ….. Изводи
IV Глава (около 30 стр.) Експериментални изследвания (по научно обосновани методики) 4.1. 4.2. ….. Изводи
Забележка: Резултатите от експерименталните изследвания в идеалния случай трябва да съвпадат или да са много близки до тези от теоретичните. На практика могат да се получат различия, които най-често се дължат на несъвършенството на модела, използван при теоретичните изследвания. В такъв случай моделът се коригира и т.н.
Общи изводи (обобщение на частните изводи след всяка глава) Предложения за използване на резултатите и виждания за насоките на по-нататъшната работа Използвана литература (не по-малко от 110 заглавия – монографии, книги, учебници, научни статии и доклади, фирмена литература, повечето издадени през последните 10-15 години, от които 35-40 % на латиница; използваната литература трябва да бъде тематично максимално близка до дисертационния труд и да дава пълна и точна картина за състоянието на проблема; всички заглавия без изключение трябва да бъдат цитирани в дисертацията) Приложения (резултати от теоретични и експериментални изследвания, проведени както от автора, така и от други лица и организации, които не са намерили място в основната част на дисертацията, например, поради ограниченията в обема) Научни и научно-приложни приноси (предложени, разработени, създадени нови или модифицирани методи, методики, алгоритми, модели, устройства, технически и/или програмни системи и др. с доказана полезност за практиката; от приносите трябва да се разбира, че поставените задачи са решени и то с използване на научни методи и средства и че целта на докторантурата е постигната; приносите обикновено се дават в края на автореферата на доктората) Публикации – всички основни резултати на докторанта трябва да бъдат публикувани в научно-технически списания и в сборници на научно-технически конференции. Броят на публикациите трябва да бъде 5-7, от които: • една публикация в чуждестранно списание или в сборника на чуждестранна конференция – желателно; • минимум една самостоятелна публикация; • минимум две публикации в съавторство с научния ръководител, като е желателно докторантът да бъде на първо място в списъка на съавторите. Всяка публикация трябва да съдържа примерно: • увод – проблем, недостатъци на известните решения, задача за решаване; • изложение – описание на създадените с цел решаване на задачата методи и средства; основни резултати; анализ на резултатите; • заключение – основни изводи и препоръки; • литература – 4-6 заглавия, от които 1-2 на латиница. Внедрявания на резултатите (2-3 – в учебния процес, във фирми и др. – удостоверяват се със служебни бележки, в които трябва да има и информация за ефекта от внедряването)
Power Point презентация Плакати (А0, 10-15 бр. с основните резултати на докторантурата)
Примери: Изводи в края на I Глава: ….. Известните методи не дават възможност за измерване на ….. с достатъчна точност. ….. Задачи: ….. Да се създаде метод, който да позволява измерването на ….. с относителна грешка не по-голяма от 1%. ….. Приноси: ….. Предложен е метод, който дава възможност за измерване на ….. с относителна грешка по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлетворяват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован. Специалистите от http://kursoviraboti.com съветват във всеки конкретен случай да се изготвя конкретен план в зависимост от конкретната тема, от изискванията на научния съвет, пред който ще се защитава докторатът, и т.н. Без да се подценява формата, не бива да се забравя, че основното е съдържанието на дисертацията, чрез което докторантът доказва, че е овладял методологията на научното изследване и че е в състояние да я прилага за решаване на важни за практиката задачи. Изводите след първа глава, задачите и приносите трябва да са логически свързани. От една страна, на всеки извод, в който се изтъква някакъв недостатък на известните решения на проблема, трябва да съответства задача, която трябва да е така формулирана, че нейното решение да води до отстраняване на недостатъка. От друга страна, успешното решаване на поставената задача е принос на докторанта, който може да бъде научен, научно-приложен или приложен. Броят и най-вече качеството на тези приноси е от съществено значение за крайното решение на научия съвет. За да се постигне съответствие между изводите, задачите и приносите, може да се използва таблица, т.нар. “Дисертационна матрица” поради наличието на логически връзки по хоризонтала и вертикала.
No Изводи (след първа глава) Задачи Приноси 1. ……………………………………… ……………………………………… ……………………………………… 2. ……………………………………… ……………………………………… ……………………………………… 3. Известните методи не дават възможност за измерване на ……………… с достатъчна точност. Да се създаде метод, който да позволява измерването на ………… с относителна грешка не по-голяма от 1%. Предложен е метод, който дава възможност за измерване на ………… с относителна грешка по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлет-воряват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован. 4. ……………………………………… ……………………………………… ……………………………………… 5. ……………………………………… ……………………………………… ……………………………………… 6. ……………………………………… ……………………………………… ………………………………………
Срещу някой от изводите може и да няма задача, респ. принос, а срещу други може да има и повече от една задача, респ. принос.
Оформяне на автореферат Авторефератът е с препоръчителен обем до 30 страници. Той има формата или на подвързана брошура във формат А5, или на подвързани в папка страници във формат А4. Докторантът осигурява най-малко 9 екземпляра от автореферата – 7 за членовете и резервните членове на журито, 1 за библиотеката на института и 1 за предаване в НАЦИД заедно с дисертацията. Докторантът осигурява екземпляр от автореферата на електронен носител в PDF-формат за публикуване на интернет страницата на института. Заглавната страница на автореферата е идентична с тази на дисертацията с единствената разлика, че се посочва, че това е автореферат. На втората страница се посочват датата, часът и мястото на публичната защита на дисертационния труд и се отбелязва съставът на научното жури, като допълнително (след първото заседание на НЖ) в PDF-файла за страницата на института ясно се обозначава кой от членовете е негов председател и кои от членовете са рецензенти. Авторефератът отразява в съкратена и обобщена форма всички глави от дисертацията. Главите “Цел и задачи” и “Заключение” се поместват в пълен обем. В автореферата задължително се включват също: • списък на публикациите на кандидата по темата на дисертацията, представени с пълни библиографски описания; • списък на цитиранията на трудовете по дисертацията (ако има такива); • списък на участията в научни форуми, докладващи резултати по дисертацията; • справка за научните приноси на дисертацията. Ако авторефератът е на български език, се помества кратко резюме на английски език (до 1 страница). Ако авторефератът е на английски език, се помества кратко резюме на български език (до 1 страница).
Съвети към докторантите при провеждане на самата защита на докторската дисертация 1. Докторантът трябва да говори достатъчно силно, за го чуват всички в залата. Не е за препоръчване използването на микрофон. 2. Препоръчително е докторантът предварително да е написал своя доклад за представяне на дисертацията и да го е научил. Докладът трябва да бъде написан на стил, който се използва при свободното говорене, но научната стилистика на специалността трябва да бъде точно използвана. 3. Ако докторантът не е в състояние да научи своя доклад, трябва да го прочете. Това все пак е за предпочитане вместо докторантът да удължи времето за доклада, да повтаря отделни фрази, да се запъва и да вмъква в речта си ненужни или паразитни думи. 4. Докторантът трябва да покажете мястото на своята работа в общата картина на научната специалност. Тук е редно да се започне с основните изводи и приноси, използвайки критериите за научност. Критериите за научност представляват съвкупност от признаци, специфични за научното знание: • Истинност, обективност и валидност; • Верификация; • Проблемност; • Достоверност и опитност на знанието; • Обоснованост; • Интерсубективна проверяемост; • Системност; • Прогресивност; • Дейностен критерий; • Експериментален критерий; • Математически критерий; • Рационалистически критерий • Възпроизводимост и възможност да се повторят опитите и експериментът; • Систематизираност, обоснованост и доказателственост на знанията чрез проверка на опита и теоретическа аргументация; • Способност да се попълват знанията и да се предсказват нови факти; • Достоверност на изводите; • Иновация и принос в науката и практиката; • Възможност за внедряване. 5. Докторантът трябва да следи за времето на докладване и да не го просрочва. 6. Нивото на докладването се разчита на средния слушател, а не на водещите специалисти в научното направление. Всеки учен трябва да бъде в състояние да докладва своите резултати на разбираем език за по-голямата част от аудиторията, която е дошла да участва в защита на дисертацията. 7. Не е необходимо да се използват средства за писане по време на защитата. 8. Докторантът трябва да прояви умение стегнато, лаконично и аргументирано да изложи същността на проведеното от него научно изследване. 9. Общите изисквания към стила на писане на изследователски работи са: ■ проблемност; ■ логичност; ■ доказателственост и обоснованост на положенията и постановките; ■ правилност на използване на научните понятия и термини; ■ степен на самостоятелност на разсъжденията; ■ езикова грамотност. При писане и редактиране на своя доклад докторантът трябва да се придържа към следните правила на добрия език и стил: • по-често да утвърждава и по-рядко да отрича; • да избягва аксиоматични съждения и високопарни думи; • първият абзац нека да бъде кратък; • създавайки текста, докторантът трябва да се постарае да изрази увереност и надежда за признаване на ценностите на своя труд.
Препоръчителна литература : 1. Белоев Х., Тасев Г., (2008) Наръчник на докторанта, ч.II, Русе, 184 с. [ISBN 978-954-712-427-1] 2. Тасев Г., Георгиева Д., Ковачева С. (2009) Методология на научното изследване. Как се разработва докторска дисертация, С., 180 с. [ISBN 978-954-323-527-8] 3. Тасев Г., Брезин В., Иванова Д. (2009) Как се разработва дипломна работа, С., 300 с. [ISBN 978-954-332-058-5] 4.Тасев Г. (2009) Тълковен речник на научни термини, С.,58 с. [ISBN 978-954-323-585-8]. 5. Тасев Г. (2009) Ерратология, С., 60 с. [ISBN 978-954-323-573-5].
Целта на дисертацията според специализирания сайт http://kursoviraboti.com трябва да бъде точно и конкретно формулирана, а етапите на изследването да се представят като отделни задачи.
