Как се пише курсова работа

4
526
Добави коментар
vandalisi
vandalisi

   Курсовата работа е част от обучението във висшите училища и в процеса на писането й се развива творческото мислене на студентите. Тя провокира изследователските търсения на студентите по време на семестриалното образование, излиза се извън руслото на репродуктивното възпроизвеждане на знания. Написването на курсова работа изисква проучване на повече литературни източници (монографии, статии, студии и др.), умения за селектиране, позоваване на научни публикации, а също и на такива, които са базови. Използваните източници се включват в списъка с използваната литература, като структурно се поставят в края след текста и се записват според страндартните изисквания. Според специализирания сайт http://kursoviraboti.com теоретичната рамка е задължителна, необходимо е студентът да е запознат с основни публикации по проблема, да работи с точни понятия и с категориално-понятийния апарат на дадената наука. Графичното оформяне на титулната страница е следното: университет, факултет, катедра, тема на курсовата работа, името на студента и на преподавателя, мястото и датата на изготвяне. Курсовата работа притежава следната структура:• Уводна част – може да се започне с представяне мотивацията за избора на дадена тема, да се докаже актуалността на изследвания проблем, да се уточни дали е в теоретичен план или ще е във връзка с практически проучвания. След това се изготвя т.нар. теоретична рамка или се изяснява кои методи ще се използват, кои термини се възприемат, кои дефиниции се смятат за приемливи. Позоваването на автори става според изискванията за цитиране в научен текст.• Основна част – включва анализи, логично идват обобщенията и изводите. Тук се представят целите и задачите в съдържателен аспект. Поместват се схеми, таблици с цел доказване на приетата теза. • Заключителна част – представят се основните изводи и заключение от изследователските търсения на студента. Логически и последователно се подреждат изводите, като могат да се посочат и съответни препоръки за практиката. Задължително е структурата да бъде балансирана – главите да са с относително равен обем. Недопустимо е курсовата работа да се състои от две глави, от които едната представлява 90% от обема на курсовата работа. Второто условие по отношение на структурата е тя да обхваща всички основни аспекти на избраната тема. Колкото по-детайлно разработена е структурата с глави и подглави, толкова по-малък е рискът повествованието да се отклонява от темата или да се повтарят отделни факти и анализи. Писането на курсова работа не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите обаче могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път от студента не доказва нито неговите качества, нито представлява някаква научна полза. Затова анализът на студента трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който студентът има какво да добави към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на курсовата работа. По отношение на този проблем студентът може да развие теза. В изложението на курсовата работа чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите, направени в хода на изложението. Формулирането на проблема спомага да се свърже смислово въведението, изложението и заключението, да се направи връзка между фактите и анализите и в крайна сметка да се изясни какво точно се твърди в курсовата работа и каква е ползата от нея. Студентите имат свободата да формулират проблема, като имат предвид, че този избор ще предопредели съдържанието и на цялостното изложение на курсовата работа. Некоректно е във въведението да се формулира един проблем, а изложението и заключението да не дават отговор по него. Съдържанието следва да отговаря на темата. Недопустимо е изложението да се отклонява върху други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани. Същото важи и по отношение на главите. Недопустимо е в дадена глава да се разглежда най-подробно въпрос, който ще влезне в друга глава. Заглавието на темата и на главите са рамките, в които се развива повествованието. Съдържанието обхваща фактология и анализи. Фактите се представят, като се посочва източникът на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва така да са подбрани, че да представят обективно проблема, като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения въпрос. Представянето само на факти, без те да бъдат анализирани, е безмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно. По отношение анализа на фактите студентът има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в курсовата работа. Ако студентът защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и курсовата работа няма да получи добра оценка. Екипът на http://kursoviraboti.com съветва текстът да се подрежда в следната поредност: 1) заглавна страница; 2) съдържание; 3) изложение; 4) използвана литература; 5) приложения. Заглавната страница съдържа названието на университета и катедрата, дисциплината, по която е курсовата работа, темата, имена и факултетен номер на студента, име на преподавателя, проверяващ курсовата работа, място и година. Съдържанието се оформя както съдържанието на една книга – то включва названията на главите и подглавите, на които е разделена курсовата работа, както и страницата, на която започват. Изложението обхваща основния текст на курсовата работа: въведение, изложение и заключение. Използваната литература представлява списък, който се прилага в края на курсовата работа. В този списък се посочват всички източници, които студентът е използвал при писането. В списъка източниците се посочват с автор, заглавие, издателство, място на издаване и година. Те се подреждат по азбучен ред по фамилията на автора, като първо се изреждат заглавията на кирилица, после заглавията на латиница. Ако освен книги са използвани повече от една статии от списания, интернет страници или материали от конференции, за по-голяма прегледност те могат да бъдат оформени в рубрики, отделни от книгите, но отново трябва да се спазва подреждането по азбучен ред. Приложенията включват избрани от студента допълнителни материали, които биха допринесли за по-нагледното представяне на информацията. Това могат да бъдат карти, таблици със статистическа информация, текстове на договори и др. Представянето на приложения не е задължително. Преподавателят определя в какъв обем страници трябва да се предаде курсовата работа. Обемът на курсовата работа представлява броя на страници на въведението, изложението и заключението. Заглавната страница, страницата със съдържанието, използваната литература и приложениета не се вземат предвид. Обемът може да бъде определен от преподавателя с фиксиран брой страници – например 20 стр. В такъв случай въведението, изложението и заключението не трябва да се разминават с повече от 10 % нагоре или надолу от фиксираното число, т.е. да варират под 18 или над 22 страници. Във всички случаи, когато студент промени шрифта, размера на буквите, междуредието или размера на полето, за да преправи една неотговаряща по обем курсова работа, така че да изглежда все едно обемът е спазен, това се взема предвид от преподавателя и по негова преценка курсовата работа може да бъде отхвърлена.