Плодовете на кимиона са намерени в древните египетски гробници. За тях се споменава още в Библията. В древния Рим те са били използвани като подправка и лекарство. Приети вътрешно, плодовете предизвикват побледняване на кожата. Плиний Стари разказва за един случай, при който римският император Нерон бил измамен от свой богат поданик. За да се представи като умиращ, този патриций пил известно време воден извлек от кимионови плодове, от което лицето му станало бледо като на мъртвец. Нерон повярвал, че той скоро ще умре, и затова се съгласил с всички негови искания.
Кимионът произхожда от Средна Азия. Днес той се отглежда предимно в средиземноморските страни. В България се култивиpa от 1904 г. в южните части на страната. Кимионът е нежно тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни), достигащо на височина до 50 см. Плодът е образуван от две сивозеленикави полуплодчета, които са здраво слепени едно с друго. Те са извити сърповидно, дълги са 5-6 мм, мирисът и вкусът им са подобни на кима, като ароматът е по-остър и по-неприятен, а вкусът – по-силно нагарчащ. От плодовете чрез дестилация с водна пара се получава почти безцветно етерично масло, което при по-дълго съхранение пожълтява. То има същия мирис и вкус както плодовете. Освен етерично масло в кимионовите плодове се съдържат тлъсто масло, полифенолни вещества и особено много кумарини, смоли и др. При вътрешна употреба плодовете предизвикват отделяне на секреции в храносмилателния тракт, действат антисептично и възпрепятстват протичането на нежелателни ферментативни процеси в стомаха и червата.
В готварството понякога кимът и кимионът се объркват, тъй като имат подобни имена, но те се различават по външен вид и химично съдържание. Най-бързо се разпознават по мириса. В кимиона се усеща слаба миризма на дървеници, тъй като в етеричното му масло се намира куминов алдехид, на който се дължи тази миризма. Като подправка той се използва в смес с други, докато кимът се употребява и самостоятелно. Плодовете на кимиона влизат в състава на къри. Те са любима подправка на арабските, индийските и латиноамериканските народи. У нас той се използва главно при приготвяне на яхнии. Прилага се в колбасарската промишленост, тъй като действа консервиращо. Етеричното масло се употребява за ароматизиране на билкови ликьори и за увеличаване млякото у кърмачки.
Плодовете на кимиона се използват в българската народна медицина като апетитовъзбуждащо средство, против газове и колики в стомаха и червата, против запек. Приемат се вътрешно във вид на извлек (1 чаена лъжичка ситно стрити плодове се заливат с 500 см3 кипяща вода, варят се 1-2 мин, след което киснат 2 ч, прецеждат се и се приемат на 5 части за целия ден). Може да се сдъвкват 3-4 плода с чаша вода 3 пъти на ден преди хранене.
Снимка: Автор: Мартин Петров
КимионРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)
