„Днес е добър ден за умиране!” Цитирам, разбира се, писъкът на последната ми мозъчна клетка, която след края на „Flatliners” се покатери върху претенциите на режисьора Нилс Арден Оплев, хвърли се върху реалния му потенциал и си счупи врата от височината. Самият филм е еквивалент на „преживяване, близко до смъртта”, понеже на няколко места почти щях да умра… от срам.
