Тиковете са любопитно явление, според лекарите. Те могат да се характеризират като моторни движения, а също и звуци, които се появяват внезапно, неравномерно повтарящи се, безцелни и включват различни мускулни групи. Медиците ги класифицират според мястото им на възникване, брой, честота, интензивност и сложност. Като цяло са сложни, най-често се появяват в главата, разпространяват се по лицето, могат да бъдат неволни движения, но също и тикове, които се проявяват като нецензурни жестове. Когато тикът се проявява като неприлични думи състоянието се определя като копролалия. Друг вид е ехолалия (повтарящи се думи), обяснява д-р Салвадор Мартинес, личен лекар от Аликанте, Испания.
Тези състояния не трябва да се бърка с другите при което здрави деца и възрастни са склонни да развият някои лични маниери, които наричаме навици като напр. често премигване, повдигане на рамото, кашляне и други моторни тикове, които са физиологични, съществуват само няколко седмици и изчезват така както са се появили, или с помощта на успокоителни и чрез психотерапия. Някои душевни болести обаче също могат да породят такива движения.
Въздействието на тиковете върху самочувствието на човека, социалния и семейния му живот частично зависи от броя, честотата, интензивността и сложността им. Хората , които ги притежават често се срамуват от себе си и се смущават от въздействието им и върху околните. Това може да доведе до затваряне в себе си и да ограничи социализацията на тези хора.
Причините за появата на тикове може да са многобройни. Те могат да възникнат и при пациенти с умствена изостаналост, а също и да се унаследят (един от 3 случая). В някои случаи възниква синдром на Турет, при които пациентът страда от множество двигателни и речени тикове, проявяващи се под формата на обиди, ругатни, а също и неприлични жестове, стигащи до агресивни сексуални импулси. Най-сериозните случаи на проявление на болестта се проявява при възрастни, като е съпроводено още с дефицит на внимание, хиперактивност или обсесивно-компулсивно разстройство.
Тиковете да бъдат симптоми и на различни неврологични болести. Освен тикове могат да се проявят импулсивност и агресия, а също тревожност и депресия.
Възникват в детското като обикновен тик. Постепенно с прогресирането му се появява и нов „репертоар”. Тикове може да се появят и след тежка инфекция на мозъка или травматично увреждане на мозъка. Или след вземане на лекарства или след отравяне с въглероден оксид, познат повече като въглероден окис.
Като цяло тикове могат да се наблюдават при деца от 3 до 8 г. като проявленията им са често мигане с очите и други нервни жестове с лице. Някои вокални тикове като напр. кашляне, хриптене, повтаряне на нечленоразделен звук могат да се проявят още на 3 годинки.
Като правило случаите, когато няма усложнения достигат своята интензивност като проявление през второто десетилетие и много пациенти забелязват намаляване на тежестта на проблема в сравнение с предишни години. Изчезват по време на сън като интензивността им се променя или може да остане стабилна.
Диагнозата се поставя от лекар, като се правят пълни кръвни изследвания, а също и енцефалограма (EEG).Лечението е различно. Лечението на тикове при възрастни е същото като лекуването в юношеството.
Ако има усложнения, свързани с проблеми в поведението и емоционални проблеми, то те първо трябва да се лекуват. Лекарите обикновено изписват невролептици. В по-леки случаи може да се препоръча хипноза, а също и поведенческа терапия. При някои от децата с тикове се наблюдава подобряване в юношеството. Могат да се прилагат билкови и хомеопатични средства за овладяване на стреса.
Светлана ЖЕЛЕВА
