Вече е лято. Време за пътешествия. Но преди да тръгнете по далечни маршрути, помислете дали познавате Северозападния край. Освен нашумелите Белоградчишки скали в него природата е създала и други по-малко известни, но не по-малко красиви феномени. Заслужава си да ги видите. Ритлите Те са чудновати скални образувания, които се намират в Искърския пролом до село Люти брод. Разположени са по двата бряга на реката. Четирите, които са на левия бряг, са значително по-ясно откроени. Наподобяват успоредно разположени скални стени. Дължината им варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра. Извисяват се до 80 метра над нивото на река Искър, като пространството помежду им е обрасло в гъста широколистна растителност.
Възникването на тези скални форми вероятно се е случила преди 120 милиона години, когато тук е било дъното на море. В миналото римляните са използвали скалните стени като естествени укрепления срещу нашествениците. Част от ритлите са били използвани като част от крепостните стени на средновековната крепост Коритенград. Градът се е простирал до реката, а при археологически разкопки там са открити останки от 9 църкви.
Вратцата
Проходът е ждрело на река Лева и е рядко красив и внушителен скален масив. Обявен е за природна забележителност през 1964 година. Символ е на град Враца и се свързва с името на града. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров (над 400 м.) и са най-популярният алпийски обект в България. Делят се на Централна стена, Източен и Згориградски масив.
По тях са трасирани над 140 алпийски маршрута с различна категория на трудност, някои от които са емблематични за българския алпинизъм – „Огледалата“, „Втори конгрес“, „Винкела“, „Кучешки зъб“ и др. Спецификата на скалния релеф и изискванията за безопасност са наложили в последните години преекипирането на туровете със съвременни клинове.
Пещерата „Леденика”
Тя е една от най-големите атракции във Врачанския балкан. Намира се на около 16 километра от столицата на Северозападна България – Враца – и е разположена на височина от около 830 метра. Хората й казват Леденика, защото през пролетта и зимата първата зала – Предверието се покрива с ледено-кристална покривка. В пещерата се намира едно от най-редките насекоми от тук до Кавказ – Светломразеца. Освен него тук има прилепи, пещерни бръмбари, мокрици и паяци. Общо взето, бедно откъм животинки, но добре си живеят в съседство. Напук на балканската действителност.
Рабишкото езеро Рабишкото езеро е най-голямото по площ вътрешно езеро в България, разположено между селата Толовица и Рабиша, Белоградчишко, в западния край на Предбалкана, в североизточното подножие на Рабишката могила. Дълбочината му достига 10-15метра. Езерото предлага идеални условия за сърф, лов на водни птици и риболов – шаран, толстолоб, бял амур, сом. Рибарите разказват за сомове над 300 кг. Много приятно място за почивка на палатка. Пещера “Магурата“ – най-известната в Югоизточна Европа Намира се в подножието на Рабишката могила. Общата дължина на пещерата е около 3000 м, от които 1400 м са благоустроени – с елекрическо осветление, обезопасителни съоръжения. Температурата варира между 12,2 – 12,9 по Целзий през всички сезони на годината. Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в „долното царство“ от приказките. Тя е сред най-големите пещери в България и Европа – с дължина почти 3 километра и площ от 30 000 кв.м.
Най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, са праисторически скални пещерни рисунки, за които първобитните художници са използували тор от прилепи и червена глина. Близо 700-те рисунки правят Магурата единствена по рода си в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от праисторическата епоха и са на възраст над 6000 години.
Божият мост край Враца
Едно изключително красиво и почти непознато място, само на петнадесетина километра от Враца – красивия каньон на Лиляшката бара, с тесни виещи се варовикови стени, речни вирове и красиви скални форми. От местността „Жабокрек” до село Лиляче се намира един от най-интересните карстови райони в България, издълбан от извори, въртопи, понори и пещери. Божият мост е красив карстов феномен с височина 20 м и ширина 25 м. Дебелината на свода е от 9 до 12 метра. По оста на речното корито той е дълъг 125 метра. Под свода му има малки езерца, а по стените му отвори на пещери.
Изворите на Огоста Огоста е най-голямата река с най-голям дебит, дължина и водосборна област и със значителен брой притоци. Образува се от многобройни потоци в Чипровската планина, тече през тясна долина до. Монтана, след това навлиза в Дунавската равнина и при Оряхово се влива в Дунав. За нейно начало е приета р. Чипровска. Има около 40 притока, от които най-значителни са Ботуня (дължина 69 км, водосборна област 732 кв.км) и Бързия (дължина 35 км, водосборна област 241 кв.км). „Хайдушки водопади“ край Берковица Хайдушките водопади се намират в рядко красивата долина на Голяма река, разположени на 9 км от града, където се събират водите на реките Ценкова, Сливашка и Средна бара. Спускайки се стремглаво, тук на известно разстояние те текат бавно и изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили, тутакси се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна, се сливат, за да поемат към града. Неописуема е прелестта на това място край водопадите. На матово-зеления фон прекрасно хармонират покритите със сребристи лишеи и сладка папрат тъмни скали.
Слязъл при водопадите, туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи. С красотата на своята девствена природа Берковската планина е прекрасно място за туризъм, спортуване и отмора. Лечебният климат, минералните води, липсата на сухи летни ветрове и прохладното лято са благоприятни предпоставки за пълноценен отдих и възстановяване.
*материалът е подготвен с помощта на vratza.com
