Да си добър, отзивчив, да помагаш, да си полезен за хората са, изконни човешки ценности. Без тях не можем да съществуваме в общност, те отразяват социалната ни същност и са основна спойка във всички отношения – семейни, приятелски, работни. Както в много неща от живота обаче, така и тук, понякога става изкривяване, голямо изкривяване: искаш да помогнеш, раздаваш се, а се получава обратното – усилията ти са неразбрани и неоценени, ставаш вреден. Вреден за другите и вреден за себе си. Как така вреден? Защо вреден?
Отговорът е прост и ясен: Винаги, когато се втурваме да помагаме на някого, забравили библейската истина „Не прави непоискано добро“, ние сме вредни за него и вредни за себе си. Говоря точно за парадокса на непоисканата помощ, която натрапваме, водени, разбира се, от най-добри подбуди. Вселенската мъдрост и тук се е произнесла с крилатата фраза: „Пътят към ада е постлан с добри намерения“. Адът е в душата ни – обида, мъка, гняв, че не сме разбрани и оценени, или съмнения в себе си и вина, че пак не сме направили достатъчно.
Защо непоисканата помощ е вредна помощ?
….
Виж цялата статия в сайта на Събка Дякова-Чехович:
http://www.harmonia-center.com
