Когато тази сутрин се събудих в локва от собственото си ДНК, след един от онези сънища, които се споделят само на фройдист, прецених че денят ми, а защо не и целият ми живот, не би бил пълноценен, ако не науча веднага имената на тазгодишните оскароносци. Докато напрегнато въвеждах комбинацията „Оскари+2018” в Google, а пръстите ми трепереха възбудено дори повече, отколкото когато въвеждам стандартната си комбинация „тийн+букаке”, мислите ми се стрелкаха хаотично като пушечни откоси в тексаско училище, а най-големите претенденти изплуваха в спомените ми самички, досущ като телата на емигранти в Средиземно море.
TV зрителите на 90-тата Оскарова церемония, останали до ранни зори, за да гледат предаването на живо, и по-известни с общото наименование homo stupidus, може и да са се надявали на нещо по-различно от поредното вулканично изригване на суета и лицемерие, но са получили точно това. Все пак говорим за ключовия момент, когато Холивуд се събира на едно място, за да четка самочувствието си пред останалия свят и да се самоубеждава, че не е просто леговище на лъскави позьори и сексуални насилници. Затова и отсъствието на Харви Уайнщайн е било призрачно осезаемо, най-вече заради празните два стола, на които обикновено се настанява туловището му.
Тази година гордите, но винаги онеправдани, афроамериканци, отново са присъствали в завишена бройка на церемонията и най-вероятно, ако червеният килим на влизане в Dolby Theater беше гледан от пилешки поглед с всички чернокожи точки по него, щеше да прилича на смазана калинка. Едва ли някой е очаквал, че редом с имена като тези на Кристофър Нолан, Стивън Спилбърг и Пол Томас Андерсън ще „виси” /извинявам се за робския термин/ това на Джордан Пийл – артистът, чиито кариерен зенит бе предложението от SONY да озвучава лайното в „Емоджитата”. Неговият негърски кошмар „Бягай” се превърна в най-гигантският сюрприз на сезона, печелейки симпатиите както на чернокожите зрители, така и на белокожите, които не искат да ги помислят за ксенофоби, задето не го харесват. Най-вероятно затова и Академията е решила да се смили над него и да му даде награда за оригинален сценарий. Точно така, на същия филм, който използва основните мотиви от „Познай кой ще дойде на вечеря” и „Шперцът”, за да създаде една расистка приказка за поколенията. Изкривена политическа коректност at its best.
Поне „Три билборда извън града” е спечелил в сектора главна женска и подържаща мъжка роля, нищо че Франсис Макдормънд не показа разлика от това, което сме виждали при братята Коен, а Сам Рокуел играеше селски расист, което вече събуди вълна от неодобрение сред заклетите социални справедливци. Главната мъжка статуетка е забърсал Гари Олдман за грима си в „Най-мрачния час”, надвивайки спрягания за сигурен победител Даниел Дей-Люис, който сигурно си мислеше, че щом обяви на всеослушание пенсионирането си, Академията ще му дадае наградата като за изпроводяк. Сори, Даниеле! Това го казвам на Даниел Калуя, който по някаква причина също бе номиниран за „Бягай”, но уви – Оскарът се дистанцира от него, почти като биологичния му баща в Уаканда… извинявам се, имах предвид Уганда.
За женска роля е спечелила Алисън Джани, а призът за адаптиран сценарий е полетял като cumshot при „Назови ме с името си”, с което заглавието е получило и единствената си престижна статуетка. „Назови ме с името си” бе надеждата на гей-киното да възстанови баланса, тежко разклатен преди години, когато „Сблъсъци” открадна Оскара за най-добър филм от „Планината Броукбек”, но чувствената хомо-еротика за прасковоебци, която грациозно лъкатуши по ръбовете на педофилията, защото действието се развива в Европа, където е ареала на Роман Полански, не получи нужното уважение от тесногръдите членове на Академията.
Добрите новини са, че съвсем закъсняло, но напълно заслужено, Роджър Дийкинс пое Оскар за операторската работа на „Блейд Рънър 2049” след 14 предишни номинации. Е, след Ди Каприо сега вече и Дийкинс има Оскар, така че интернет може да бъде спокоен – Вселената най-после е центрирана. Майтапът настрана, но „Блейд Рънър 2049” наистина притежаваше несравнима кинематография, за която отговорен бе Дийкинс и в много по-малка степен Вилньов, което обяснява и липсата му сред номинираните. Друг „ощетен” режисьор се е оказал Кристофър Нолан, който отново си е тръгнал с празни ръце, освен ако не се брои едната в гащите му, всеки път, когато се е споменавало името Му. „Дюнкерк“ е прокопсал само в звуковите категории, където му беше и мястото. Валат е останал и Стивън Спилбърг, но така му се пада с тези негови регулярни и формулатични Oscar-baits, дори вътре да е набутал магнити за статуетки като Том Ханкс и Мерил Стрийп.
Не казвам, че Джими Кимъл е слаб водещ, но това, което казвам е, че прави Джеймс Франко да изглежда като добър водещ.
А колкото до дъртата мастия Мерил, тя действително направи ролята на живота си през 2017 и заслужава Оскар за нея. И не, не говоря за „Вестник на властта”, а за ролята й в медийното представление „Аз не знаех какви ги върши Харви Уайнщайн!” Сигурен съм, че сянката на Кевин Спейси също е била забележима, макар че по непотвърдена информация да е присъствал лично сред гостите, но поради уважение към жертвите му, е бил софтуерно изтриван в реално време, всеки път, когато попадне в обсега на камерите, като на негово място е наслагван Кристофър Плъмър. Даже почти очаквах, че вместо традиционния слайдшоу на холивудските трупове от 2017, ще решат да пуснат нова версия – с всички ощипани и насилени звезди през годината, но така церемонията щеше да стане с 45 минути по-дълга от прага на търпението, с което щеше да заприлича на „Вестник на властта”.
Най-кризисният момент от всички Оскари са винаги последните категории, защото само тези десетина минути делят присъстващите в залата от библейските количества алкохол и наркотици, очакващи ги на афтър-партито, така че съвсем обяснимо е нервите да са били опънати като кожата по лицето на Фей Дънауей. Като стана дума за не-мъртви легенди, сенилното дуо Дънауей/Бийти се е завърнало with a vengence, за да измие срама от миналогодишния старчески цирк, където баба Фей прочете грешния плик и опозори доджото си. Сега, след няколкомесечни репетиции и прегледи при специалист-офтамолог, възрастната двойка е съумяла да прочете текста си, най-вероятно с шрифт, по-дебел и от бутовте на Октавия Спенсър.
Искрено се надявах юбилейното издание на Оскарите да донесе някаква изненада, някакъв абсурден и шокиращ момент, който ако не друго, то поне да докара втори /дай боже успешен/ инфаркт на Кевин Смит, и желанието ми донякъде се сбъдна, понеже разбрах че най-добър филм е станал „Формата на водата”! Нещо повече – фентъзи любовната приказка за самотни жени е спечелил и за най-добър режисьор в брадясалото лице на Гийермо дел Торо. Вива ла Мехико!
Абсолютно съм съгласен, че филмът е красиво заснет и правен с майсторлък, но все пак… говорим за историята на жена, която не може да говори /и следователно е 40% по-атрактивна за всеки мъж/, но горката е толкова отчаяна от нормалните ергени, че се влюбва в първия костур с голям шнур, който я погледне влажно. Може би е подушила, че са от една порода, а може да е подушила части от себе си, кой знае? Важното е, че Истанбулската конвенция не урежда подобни отношения, освен ако целият проект не е бил завоалирана акция на движението #MeToo, пропагандираща, че мъжете вече струват по-малко от един плиткодънен шаран. Наречете ме безнадежден романтик, но някой просто трябваше да каже на главната героиня, че има и „други риби в морето”, вместо да си цапа ръцете/лицето/устата с чужд хайвер. Тази женска еротика е съвкупност от почти всички клишета /да не говорим и за няколкото паралелни обвинения в плагиатство/, където дори Майкъл Шанън не смогна да изпъкне с инерционния си злодеизъм, а оправданията, че гледаме любовните обяснения на Дел Торо към киното, са повърхностни и неубедителни. Но каквото и да плямпаме, „Формата на водата” официално е Филмът на Годината – казали са го Академиците, така че ако не Ви харесва, значи не разбирате от кино, ясно ли е?!
Стига толкова съм си чесал обложения език. Пълният списък на печелившите може да видите ТУК, а колкото до мен – аз отивам да обядвам. Може би малко риба… но пък кой знае къде е била навирана… тогава може би една сочна праскова…. ъ-ъ-ъ… знаете ли какво – ще ям кюфтета!
Like this:
Like Зареждане…
Related
