Европейският съд излезе с решение по дело C‑395/16 DOCERAM GmbH срещу CeramTec GmbH. Делото касае следното:
DOCERAM е дружество, което произвежда технически керамични компоненти. То доставя по-специално щифтове за центроване при заваряване за автомобилната промишленост, производството на текстилни машини и машиностроенето. Притежател е на няколко регистрирани промишлени дизайна на Общността за щифтове за центроване при заваряване в три различни геометрични форми, всяка от които се произвежда в шест различни вида.
Освен това CeramTec произвежда и търгува с щифтове за центроване във варианти като закриляните от промишлени дизайни на DOCERAM.
Тъй като счита, че промишлените дизайни на Общността, които притежава, са нарушени, DOCERAM предявява пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) иск за преустановяване на нарушението на CeramTec, което пък на свой ред предявява насрещен иск за обявяване на спорните промишлени дизайни за недействителни, с мотива че особеностите на видимия им външен вид са наложени изключително от техническата им функция.
Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля иска на DOCERAM и обявява спорните промишлени дизайни за недействителни, на основание че съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 не подлежат на закрила.
DOCERAM обжалва решението пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия). Тази юрисдикция по-конкретно отбелязва, от една страна, че разглежданите промишлени дизайни са нови и оригинални, а от друга страна, че за съответните щифтове за центроване съществуват алтернативни промишлени дизайни, които не се ползват от закрила като промишлени дизайни на Общността. Поради това според същата юрисдикция се налага да се установи дали от наличието на такива алтернативни промишлени дизайни може да се заключи, че съответните особености на видимия външен вид на споменатите продукти не попадат в приложното поле на член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002, или пък следва да се провери дали техническата функция е единственият определящ за споменатите особености фактор.
Споменатата юрисдикция отбелязва, че в съдебната практика и доктрината могат да се установят различни подходи по въпроса. Според някои от тях единственият критерий за прилагане на член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 е наличието на алтернативни промишлени дизайни, позволяващи да се изпълнява същата техническа функция, тъй като това показва, че разглежданият промишлен дизайн не е наложен изключително от техническата му функция по смисъла на същата разпоредба. Според обратната теза споменатата разпоредба е приложима в случаите, когато различните особености на видимия външен вид на продукта се определят единствено от необходимостта от разработване на техническо решение, а естетическите съображения нямат никакво значение. В такива случаи следователно няма никаква творческа дейност, която да заслужава закрила по правото в областта на промишления дизайн.
При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Налице ли е техническа обусловеност, която изключва закрилата на промишления дизайн по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент [№ 6/2002], и в случая, когато творческият принос към видимия външен вид няма никакво значение за продуктовия дизайн, а единственият определящ фактор за дизайна е (техническата) функционалност?
2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос: [о]т каква гледна точка следва да се прецени дали отделните структурни характеристики на един продукт са били избрани само от съображения за функционалност? От значение ли е погледът на „обективен наблюдател“ и ако да, как следва да се дефинира той?“.
Решението на съда:
1) Член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали особеностите на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция, следва да се установи дали тази функция е единственият определящ за особеностите фактор, като в това отношение наличието на алтернативни промишлени дизайни не е решаващо.
2) Член 8, параграф 1 от Регламент № 6/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че за да определи дали съответните особености на видимия външен вид на продукт са наложени изключително от техническата му функция по смисъла на тази разпоредба, националният съд следва да взема предвид всички обективни и релевантни за всеки конкретен случай обстоятелства. В това отношение не следва да се изхожда от възприемането от страна на „обективен наблюдател“.
