Безпрецедентно, за първи път от създаването си, Комисията по досиетата започна да публикува на сайта си досието на агент „Сабина“, зад което се крие световноизвестният философ Юлия Кръстева.
Поводът е твърдението на Кръстева, че тя никога не е била агент на тайните служби. Това твърдение „е не само смешно и невярно“, но е „оклеветяващо“, казва Кръстева пред френския седмичник „L’Obs“.
„Това твърдение е не само смешно и невярно“, пише Кръстева, „то уврежда моята чест и репутация, уврежда и цялото ми дело“.
В отговор на запитване на „Дойче веле“ говорителката на Комисията Екатерина Бончева потвърди информацията и каза: „Госпожа Кръстева има проблем не с нашата комисия, а с тогавашните тайни служби“.
Тя каза, че в архива на Комисията по досиетата няма собственоръчно написани документи от Юлия Кръстева, а единствено донесения от оперативни работници.
„Документите, създадени от ДС, показват, че тя е имала регистрация и че над нея не е бил оказван натиск, за да сътрудничи“, каза Екатерина Бончева. Тя посочи и че решението на комисията да оповести Кръстева като сътрудник се позовава на тези документи и е изцяло според закона.
Във вторник със свое решение Комисията по досиетата оповести Юлия Кръстева като като сътрудник на Първо главно управление (външно разузнаване), след като й е била направена проверка като член на редакционния съвет на „Литературен вестник“. В решението пише, че псевдонимът на Юлия Кръстева е бил Сабина и че е регистрирана през 1971 г.
Юлия Кръстева е родена през 1941 г. в Сливен. Завършва френска филология в София, а през 1966 г. заминава за Париж със стипендия на френското правителство. Регистрирана е в Първо главно управление на ДС (външното разузнаване) през 1971 г. с псевдоним „Сабина“.
Комисията по досиетата сега публикува цялата налична документация по случая, която пазят архивите, на страницата си в интернет. Това се прави за първи път, от основаването на комисията в края на 2006 г. Документите на обявени за сътрудници на тоталитарните служби на публични личности са достъпни за всеки, който има интерес, но на място в читалнята на комисията.
Според публикуваните документи Юлия Кръстева е била вербувана за агент на Първо главно управление на ДС на 21 юни 1971 г., когато е на 30 години. Това се случва 5 години, след като тя самата заминава да учи в Париж.
По времето, когато е привлечена към ДС и получава агентурното име „Сабина“, Кръстева вече е омъжена за французина Филип Солорес. В регистрационните картони за вербовката се разбира, че към този момент тя е журналистка във в. „Народна младеж“.
Разсекретените документи показват, че ДС е следила всяка нейна стъпка още от 1963 г., в папките се пазят характеристики, писани за нея, копия от нейни писма до близките й в България. Преценката е, че тя има „добри възможности за работа по наша линия сред френски културни дейци“.
Според една от справките Владимир Костов подготвил психологически Юлия Кръстева още през 1966 г. за предстоящо върбуване. През 1967 г. агент „Иванов“ пише за нея: „Може да се смята за сигурно, че Юлия е напуснала окончателно България и остава в Париж“.
В досието й има документ от декември 1970 г. за проведена вербовка, „Вербовката на Ю.Кръстева може да се смята за успешно ивършена, предложен псевдоним Сабина“, пише агент „Любомиров“.
В следващи справки за срещите си с нея той посочва, че тя пропуска срещи. Обясненията обикновено са, че е забравила, че е била много заета, че свекърва й се разболяла й е трябвало да се грижи за нея. От отчетите за проведените разговори с Кръстева на „Любомиров“ се вижда, че тя разказва за работата си, за ваканции с близките си, търси съдействие за продължаване на валидността на паспорта на сестра й, която учи в чужбина.
По постоянната задача за откриване на центрове, кооито работят срещу България казва, че нищо конкретно не могла да научи, пише агентът през юни 1971 г.
„На 4 май 1973 г. при разглеждане на работата на резидентурата в присъствето на Любомиров бе решено да се прекъсне оперативния контакт със „Сабина“ поради това, че не желае да работи, не идва редовно на договорените срещи, отклонява ги и има открит стремеж към легализиране на връзката“, е отбелязано в документ в досието.
През цялото време Държавна сигурност се интересува от позиците на Кръстева и нейния съпруг. Според агентурни сведения двамата изпитвали известни симпатии към Китай – „нещо което сега е на мода между „авангардните“ френски интелектуалци“. По-късно, през 1973 г., се твърди, че Кръстева и съпругът й минали на маоистки позиции.
„От въпросите, които ми поставяше стана ясно, че тя се поддава на антисъветската пропаганда, водена тук и въпреки аргументираните ми обяснения тя не остана твърдо убедена в нашата права кауза“, пише друг агент.
Кръстева е споделяла в разговори с агенти на Държавна сигурност свои политически анализи – за позициите на Френската комунистическа партия, за Франция, през юли 1976 г. тя дори прави прогноза за големи шансове на Джими Картър да спечели президентските ибори в САЩ, което се случва няколко месеца по-късно.
Не мисля че може да се залага на натиск по линия на родителите или сестра й, може да доведе до обратен ефект, пише Антонов.
Отново той през април 1976 г пише: „Очевидно иска родителите й да дойдат тук, но се опитва да действа по начин, който е характерен за нея – да получи нещо от нас, без обаче да даде насреща нещо“.
В делото на Юлия Кръстева се пази и докладна записка на Лука Драганов – зам.началник на отдел Консулски, за негов разговор с Кръстева по повод нейно писмо-оплакване, че не се разрешава на родителите й да гостуват на семейството й и да видят тримесечния им син.
„Заявих на Кръстева, че България няма да коленичи пред заплхата, че съпругът й ще пише статия против нашата страна и че това не е достойно за една българка. Допълних, че имаме евентуално и с какво да отговорим, тъй като сестра й завръшва висше образование със стипендия в СССР. В отговор на това Кръстева обясни, че те не са имали нмерение да запашват България, а тя просто разказала пред наши служители спора със съпруга си, който не можел да разбере как е възможно, след всичко казано в Хелзинки, да не се разрешава на двама възрастни родители да отидат и видят внучето си, зявявайки в раздразнено състояне, че заслужава да опише случая в „Монд“, пише в докладната записка.
В крайна сметка Драганов предлага, като отбелязва, че това е и мнението на посланика, да се разреши на родителите на Юлия Кръстев са я посетят.
Швейцарският вестник Neue Zürcher Zeitung проследява накратко кариерата на Кръстева, като посочва, че през 1965 г. тя пристига във Франция със стипендия на френското правителство и впоследствие прави стремглава академична кариера. През 1973 г. става професор по лингвистика в Парижкия университет.
Славата ѝ се гради на популяризирането на литературоведските теории на Михаил Бахтин в Западна Европа и на създаването на теория на интертекстуалността. Юлия Кръстева се ангажира и в областта на феминистката психоанализа и публикува редица романи, стъпващи на автобиографията ѝ, изтъква „Neue Zürcher Zeitung“.
Изданието посочва, че откровено политическите изявления на Кръстева са по-скоро рядкост. Съпругът ѝ Филип Солерс е бил водещ редактор на авангардното списание „Тел Кел“, което излиза във Франция между 1960 г. и 1982 г. и през 1970-те години има своята маоистка фаза. През 1974 г., заедно с делегация от представители на групата „Тел Кел“ Кръстева посещава Китай. Тя е възхитена от смесицата от естетична екзотика и държавен социализъм. Изданието посочва също, че гостите от Франция не успяват да си изградят по-тясна представа за насилието и крайностите на Културната революция, която тогава се извършва в Китай.
На този фон, продължава изданието, впечатлява фактът, че по-късно Кръстева идентифицира себе си с „китайка“, която като представителка на една източна комунистическа страна разглежда критично западния обществен ред във Франция. В мемоарните текстове на Кръстева България изглежда като една митична страна, в която от една страна се е родила културата на славянската писменост, а от друга е преминало собственото ѝ детство в едно предполитическо блаженство.
Каква ще е окончателната преценка за интелектуалната биография на Кръстева сега – след като излезе наяве, че в тази биография е имало една тъй дълго време премълчавана и табуизирана „празнина“? За да разберем това, щя трябва да изчакаме оценката на досието за агентурната ѝ дейност и реакцията на самата „Сабина“, пише в заключение „Neue Zürcher Zeitung“.
