Исус Христос (или по навик, заимстван от Руската църква – Иисус Христос) е име с гръцки произход. Правилното произношение на древногръцки е Есу́с. На ивр. името се чете се Йешуа (с ударение на „у“-то), което означава „Спасение“ и се явява съкращение на името Йехошуа, в превод: Господ е спасение.
Било е доста разпространено име през онзи период. Дори в библията има още един със същото име, който се казва всъщност Йехошуа Бин Нук, наречен от Руската синодална църква с името Иисус Навин. Еврейската религиозна полемика твърди, че съкратеното на Йехошуа е пренебрижетелна форма на обръщение.
А гръцката дума Христос представлява превод на ивритското Маши́ах или на арамейското Меши́ха и означава „помазаник“. Идва от това, че в Израил съществувал обичай за помазване с елей от свещениците при встъпването им в длъжност.
Такава е етимологията на името Исус, с което в съзнанието на християните се свързва с една конкретна особа. Но дали тяхният Исус Христос изобщо е съществувал реално?
Съдейки по библията, Исус е предизвикал голяма шумотевица със своята поява. Но според официалната историческа наука няма очевидци – нито един, които да са описали великата шумотевица на хилядите, слушали проповедите на Исус и никой очевидец не е описал тоновете излекувани и т.н. Тъй като нито един съвременник на Исус не е описал и самия Исус следва само едно – Исус е измислица.
Историци, посочени в официалните църковни документи, сочени от църквата с цел да заблуждават хората, които най-често се срещат и са обявявани за съвременници на Исус и видяли го, след което го описали, са:
1/ Йосиф Флавий – роден 4 години СЛЕД СМЪРТТА на Исус и писал за него още колко след? Не е съвременник на Исус и с оглед на датата си на раждане той няма как да бъде съвременник на Исус и следователно очевидец на Исусовите дела.
2/ Публий Корнелий Тацит пък е роден 55 година и за Исус пише чак през 98г! Той също не е очевидец на Исус.
3/ Philo of Alexandria – съвременник на Исус, който пише по времето на Исус, но НЕ за Исус, както им се иска на някои, а за друго…
4/ Планий Млади – роден 61 г. след въображаемия Исус. Той е поредният писал за Исус, но не и видял го.
5/ Светоний – роден 70 година след въображаемия Исус. Също не е очевидец.
Има и други историци, на които неправилно се приписва, че са дали историческото доказателство за съществуването на Исус, но тези са най-често срещаните.
Сonditio sine qua non, за да имаме обективност е необходимо личното видяно (в сегашно време, а не чуто как е било от времето на пра-пра-дядовците) и описано на лист и документирано наблюдение, да се съпостави с това на други независими от наблюдението, което е обект, източници и очевидци. В случая – за Исус трябва да се е писало не само от християни, а и от нехристияни, трудовете им трябва да бъдат сравнени и да се види какво ще излезе.
Обаче се оказва, че по времето, когато Исус е живял, не само, че никой не е забелязал прославилия се чрез проповедите си и чрез лечителските си умения Исус, но и никой не е забелязал нито едно от описваните в библията следни значими обстоятелства:
1/ Библията твърди, че цар Ирод избил младенци, понеже се уплашил от Исус. Но според историците цар Ирод е имал спокойно управление и не е избивал никакви младенци. Той бил обичан от народа си. И едва след смъртта на Ирод (Цар Ирод умрял 3 г. преди Исус да се роди – източникът за което са разчети на Schurer ) започва война. Цялото управление на Ирод е описано и документирано надлежно – този цар не е и подозирал, че някакъв си Исус заплашва управлението му, камо ли да заповяда избиването на деца, за да се отърве от него, освен че същият цар умрял 3 години преди въображаемото раждане на Исус…
2/ Библията твърди, че при раждането на Исус е имало преброяване. Повечето историци твърдят, че такова преброяване изобщо никога не е имало, основавайки се на факта, че няма съхранен писмен документ, доказващ наличието на преброяване и на тезата, че не е възможно римляните да предприемат преброяване на населението в подчинени на властта им земи, които си имат собствен управител. Някои историци твърдят, че първото такова преброяване във въпросната упомената от библията територия е чак 6 години след раждането на Исус, която теза също е в противоречие на библейската версия.
3/ Двете писма, приписвани на Пилат до Тиберий, в които се говори за мъченията на Исус, също често се приписват като доказателство за съществуването на Исус, но лошият латински, на който са написани, показва ясно, че са фалшиви. Пилат и лош латински – не без доза смях, в никакъв случай!
4/ В своето измамно престараване християните стигнали дотам, че разпространили и редица писма, твърдейки, че са писани от Исус Христос. Запазено било писмото, което той уж писал на едеския цар Абгар, но по това време не е имало вече цар на Едес.
5/ Умишлено понякога се пробутат учениците на Исус (Петър, Андрей, Яков, Йоан, Филип, Вартоломей, Тома, Матей, Симон, Яков/Алфеев/, Тадей, Юда) за негови свидетели, но това не са независими източници + факта, че повечето „ученици на Исус“ са се родили, да кажем например като „Йоан“ – 5 века след въображаемата смърт на Исус (което показват историческите извори и анализи – евангелието на Йоан е писано доста след въображаемата смърт на Исус и православната църква дълго е отказвала да го прибави към божиите слова, понеже то е апокриф, т.е. фалшификат, писан в стила на библията, векове след като Йоан би следвало да се е вкочанил и да са го изгризкали червейчетата; обаче братята католици, като по-находчиви, видяли ползата от него и въпреки, че е лъжа, го прибавили; православието завидяло и така последвало примера им.
6/ Самата библия като свидетелство също не е доказателство, защото старият завет се различава от Танах.
За доказателство не става както стария завет, който уж предричал раждането а Исус, така и новия завет, който описва живота му, поради причини, които вече описах по-горе. В нея има достатъчно на брой невярни описания на исторически събития, които дават основание библията да бъде разглеждана в качеството и на една измислица, дело на известно количество фанатизирани умове.
Всичко това доказва, че не е имало такъв Исус, какъвто е описан в християнската библия.
