С две камери, дрон и стара кола космополитът Мартин Граховски обикаля България, в която почти не е живял, и заснема красиви клипове.
Хоталич – Севлиево в далечината. Снимки Мартин Граховски и личен архив.
Как изглежда страната ни през очите на българин, израсъл в чужбина?
„България – това е вкусът на моето детство в Севлиево“, казва Мартин. Преди години той опознава страната, в която е роден, само от летата, прекарани при баба и дядо. Животът му преминава в 3 държави – САЩ, Канада и Холандия. С две камери, дрон, стара кола и на фона на любимата си музика той обикаля България и заснема 3-минутни клипове, които после публикува във фейсбук. Проектът му „3 минути България“ вече е набрал скорост, а 50-те клипа са гледани до момента над 2 милиона пъти. Гражданинът на света Мартин Граховски гледа на страната ни с чувствителността на българин и окото на чужденец, израснал отвъд океана.
Космополитът, живял на 2 континента и в 3 държави, споделя, че в България се чувства най-добре. „Тук ми е семейството – брат ми, вуйчо, вуйна, братовчеди, само майка ми и баща ми са в Канада. Продължавам да се връщам тук, при най-хубавите спомени от детството си. Много обичам България и много обичам да пътувам из нея. Затова започнах този проект“, споделя Мартин.
Роден е на 4 март 1994 г. в София. По-точно, само е роден тук, защото когато е на 8 месеца, родителите му заминават за Щатите заедно с него. Майка му тогава следва във Финикс, Аризона. Семейството живее там до 5-годишната му възраст, после се премества в Халифакс, Канада.
Пътешествия с камера по света
Една година Мартин следва журналистика и философия в University of King’s College в Халифакс, Канада, а после се премества в Холандия. Там следва международно право и журналистика и още на 19-годишна възраст регистрира заедно със свой приятел компания за документални филми. Докато завършва обучението си, двамата с партньора му на всеки няколко месеца пътуват по проекти в Азия, Африка и Западна Европа. Снимат най-вече филми, свързани с международното право, международната политика и човешките права за неправителствени организации и компании. Прекарват много време в Азия, снимат в Лаос, Камбоджа, Тайланд, Виетнам, Непал, Япония. Правят и филм по програмата „Помощ за развитие“ в Гана, Африка.
Две пътувания в Азия променят начина му на мислене. Япония го покорява с хората, различната им култура и начин на живот. Когато напуска страната, усеща, че е развил зависимост към нея и изпитва постоянно желание да се върне там. Признава, че Непал изцяло променя начина му на мислене. Пътува до най-бедните, най-изостаналите села, където хората още не са се възстановили от катастрофалното земетресение. След като вижда как малки деца работят в тухлената фабрика в Катманду, това изцяло променя живота му и погледа му към света.
Малко извън Ковачевица.
Севлиево – кадър от интрото на проекта.
Вихрен.
„Снимаше ми се нещо лично“
След 4 години следване и работа в Холандия през май миналата година Мартин решава да приключи с всичко това. Не желае повече да прави филми с комерсиална цел – някой да му казва кого, къде и как да снима. Взема трудното решение да се откъсне от добре платената, но чужда на сетивата му работа, и да снима в родината си нещо лично, свързано с емоциите от детството му. При това – изцяло на негови разноски. Една година спестява пари, тук си купува кола на старо и тръгва из страната. Така се ражда проектът „3 минути България“.
Изкуството на работа с камерата усвоява сам, постепенно, от различни източници. Помни от много ранна детска възраст как заедно с майка си и баща си е гледал много филми. От тях идва първото му вдъхновение да снима. Баща, когато е на неговата възраст, също се занимава с фотография.
„Където и да пътувахме, когато бяхме в Щатите, той винаги снимаше и аз започнах да се интересувам от това как се снимат филми. Учех се най-вече с онлайн видеа, в които се обясняваха различни тънкости на видеопродукциите, как се прави видеомонтаж например“, разказва Мартин. Когато е на 16 години, той решава да снима един филм за Севлиево от час и половина, с интервюта с близките си и кадри от града, който да покаже на приятелите и на бившата си приятелка. Този филм още повече засилва вдъхновението му да снима.
Мелник.
Романтиката на детството
Севлиево той свързва с най-щастливите си детски спомени. Там прекарва ваканциите при баба си и дядо си. Романтиката на малкото градче по нищо не прилича на живота в Канада, където има училище, уроци и строг вечерен час. При баба си и дядо си той скита с децата до късни вечери, ходи на риба и живее живота на един „Том Сойер в Севлиево“.
„Още от май месец ставах разсеян в час, мислех си за ваканцията и чаках с нетърпение края на годината, за да замина за България, – спомня си Мартин. – Даже това лято дойдоха много близки приятели от Индия, Франция и Ирландия да ме видят в България и с всеки от тях пътувахме по 2 седмици из цялата страна. Радвам се, когато чужденци ми пишат, че заради поредицата са решили да вземат билети за България.“
Перперикон.
От любов към България
Докато е у нас миналата година, Мартин пише и за медии. Предишното лято подготвя голяма статия за ловците на мигранти около границата с „ловеца на бежанци“ Динко Вълев и Петър Низамов. Целта на проекта е да се покаже ситуацията в България спрямо бежанците и Мартин интервюира хора от Хелзинкския комитет, Петър Низамов, Динко и бежанци. Работи с журналисти от различни медии, а със статията си участва в конкурса Bakala Journey Journalism Program в Прага, на който взема първа награда.
Когато човек гледа клиповете му, има чувството, че са правени от чужденец, но много добронамерено и емоционално. „Проектът ми „3 минути България“ не е свързан нито с политика, нито с икономика. Точно затова се хванах с него, – казва Мартин. – Нямам намерение някога да се върна за постоянно да живея тук точно защото ме е страх, че ако се разочаровам от политиците и икономическите проблеми, това хубаво усещане към България ще изчезне. Тази любов… Любов може и да е силна дума, но така го чувствам“.
Басарбовският манастир.
Как се учи български в чуждоезична среда
Мартин, който от бебе расте в англоезична среда, учи успоредно български – сам и с помощта на майка си и роднините си в България. Като си идва лятото, му правят диктовки и четат заедно текстове. Смее се на комплимента, че говори почти без акцент. „Ако знаеш какво беше миналата година, когато започнах проекта… Но се постарах да оправя силния си акцент“, казва той. Споделя, че следването по журналистика му е помогнало да свикне как да говори с хора от различни нации и с различен статус на английски и френски език.
Проектът „3 минути България“ е само с английски субтитри и такава е била идеята – да се представи страната на чужденци. „Когато се връщах в Канада след ваканции на село, разказвах постоянно на приятелите ми какво е България и защо толкова много обичам да се връщам, но друго си е, когато видят това наживо“, коментира Мартин.
Според него 3 минути е оптималната продължителност на един клип, след това изгубваш вниманието на зрителите. Това е проект за социална медия, клиповете се публикуват във фейсбук, а идеята е не да обясняваш какво е Перперикон например, а чужденците да видят кадри от него, да се вдъхновят и да си купят билет за България.
Малко извън Карнобат.
Един стар автомобил, един дрон и 2 камери
В продължение на 3 месеца и половина миналата година Мартин обикаля страната на стар автомобил. Всеки ден снима и качва ново видео, въоръжен с дрон, професионален апарат за видео и малка камера, която може да се закача навсякъде. Идеята да си купи голф двойка на старо от 89-а година също е свързана с емоционален спомен от детството. Вуйчо му е имал голф единица.
„Една от големите ми мечти като дете беше някой ден да си купя едно старо жигули и да пътувам с него. Винаги ми е била много интересна тая кола, а и в Северна Америка не се намира. Първоначалната ми идея беше да обикалям с жигули. Отидох да видя няколко коли, пробвах да ги карам и прецених, че това не е най-добрата идея за дълго пътуване. Затова реших да си купя голф двойка и с него 3 месеца пътувах из цялата страна. След това от клуба на фолксваген в България ми осигуриха за временно една нова кола – Голф Кънтри 4х4, за по-тежки условия“, разказва Мартин.
Етъра.
Връх Шипка.
Магията на непознатата България
„На всеки казвам, че България е държавата, където на много малко пространство може да видиш много неща. Всеки ден си на ново място, виждаш нещо различно и това силно ме впечатли“, споделя младият мъж. Най-големи емоции е преживял на остров Свети Иван до Созопол, до където го откарва един рибар с лодка по залез слънце. „Преди съм ходил много пъти на почивка в Созопол, гледал съм този остров отдалече и съм се чудил какво има там. Като слязох там, бях единственият човек на острова и беше много интересно“, споделя Мартин.
Родопите особено много са го впечатлили – Смолян, Широка Лъка, Гела, Орлово око и Чудните мостове. Прекарал там няколко седмици. Снимал е и храмове, които за него представляват интерес като образци на историята, архитектурата, стенописите. Истинско вълнение е усетил в Рилския манастир.
Благоевград.
Ловеч, кв. Вароша.
Мечтите на един космополит
Мартин Граховски е решил да остане известно време в България. „Тук ми се отвори възможност да работя за някои компании, рекламни агенции и неправителствени организации. Ще правя това, което съм правил в Холандия, но най-вероятно ще регистрирам нова компания тук, основно за документалистика“, планира младият мъж.
Всичките си 50 серии той е реализирал на свои разноски и вече мисли по въпроса как да финансира проекта си. Негови приятели са го посъветвали да го представи в сайта Patreon. Това е компания, регистрирана в Сан Франциско, Калифорния, и най-големия сайт в света за хората, които подкрепят подобни проекти. Прилича на краудфъндинг сайтовете, но с тази разлика, че в Patreon даряваш не еднократно, а определена сума всеки месец, като по този начин подкрепяш проекта.
Идеята му е този проект да се разрасне в 3 minutes travel или „3 минути пътуване“, като първата част от него ще са клиповете от България, а по-нататък да публикува 3-минутни видеа и от други страни. Желаното си бъдеще Мартин вижда в две посоки – да снима документални филми по свои лични проекти и да пътува постоянно, навсякъде по света.
Трявна.
Широка Лъка.
Публикувано в сп. Клуб Z, февруари 2018 г.
