Влизането в Еврозоната ще доведе до по-устойчива банкова система и ще намали разходите за обмен на валута и таксите по банкови преводи. Това са основните изводи от изследването на Института за пазарна икономика “Присъединяване на България към еврозоната – икономическият поглед”.
Според доклада, сред дългосрочните позитиви за страната ни ще бъде и покачването на кредитния рейтинг. В повечето страни се наблюдава първо още влизането в чакалнята на еврозоната – ERM II. Вдигането на рейтинга води до по-ниски лихви за държавата, бизнеса и гражданите и осигурява по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции в икономиката.
За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз на Еврозоната, посочват още от ИПИ. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики.
Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи кризи. Това ограничава силно рисковете за банковата система, а за фиска осигурява по-лесно преминаване през периоди на кризи.
Митовете около членството в еврозона са силно преувеличени или несъстоятелни, заявяват още експертите от ИПИ:
* „Инфлацията ще скочи” – опасенията от висока инфлация са силно преувеличени. Според анализите на ЕЦБ, ОИСР и други институции, проинфлационният ефект, ако въобще го има, не надхвърля 0,3 пр. пункта в отделните страни, което е много под 1%; * „Растежът на българската икономика ще се забави” – сравнение между страните от ЦИЕ в еврозоната и тези извън нея не показва какъвто и да е негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната; * „България ще се превърне във втора Гърция” – двете страни имат фундаментална разлика и в добрите, и в лошите времена; всяка година България има по-висок икономически растеж от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.
