Вълна от възмущение породи задача №7 от теста на матурата по български език и литература за зрелостниците.
Неправилно членуване в изречение е посочено като верен отговор от капацитетите на МОН, алармираха дванадесетокласници, които вчера се явиха на държавния изпит по Български език и литература.
Според тях във въпросната задача няма посочен правилен отговор.
Ето и въпросната задача:
7. В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?
А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната.
Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия.
В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи.
Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти.
Според съставителите на матурата верният отговор е само един – „Б“.
Според експертите от „Езикови справки“ на Института за български език към БАН отговор „Б“ също не е верен.
Ето и тяхното обяснение:
„Във всички изречения от задача 7 има допусната граматична грешка. Изречението в отговор Б) звучи неестествено за българския език заради нечленуваната форма „комисия“, затова е нормално да се схваща като неграматично. Ситуацията е конкретна и става дума за точно определена комисия. По този начин нито едно от изреченията не отговаря на условието на задачата.“
Според eзиковедите на БАН е възможно да става въпрос за техническа грешка, но от МОН са тези, които ще обяснят. Според филолозите е твърде пресилено сега да си измисляме разни доводи, че въпросното съществително „комисия“ в изречението не е грешка, защото езиковият усет подсказва точно обратното.
Грамотни хора, филолози, журналисти и родители вече реагираха във Facebook с призиви да се понесе отговорност за допуснатата грешка, а изпитът да се анулира.
В службата „Езикови справки и консултации“ са получили родителски сигнали и за евентуални грешки в теста за 7 клас, но примерите се проверяват, поради което не пожелаха да конкретизират за коя задача става въпрос.
Попитани защо МОН не се възползва от услугите на най-големите капацитети по български език в такива важни случаи, като съставянето на тестове за матури, от БАН обясниха, че вероятно е заради условието за конфиденциалност – да не изтече предварително какво ще се падне на изпита.
