24 май е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (Ден на светите братя Кирил и Методий – Солунските братя). На този ден в се чества и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. Първите преводи на Библията са направени на глаголица.
Подобни държавни тържества съществуват в редица други славянски страни – Русия, Белорус, Украйна, Чехия, Македония. Българската азбука е официална писменост в Русия, Украйна (с видоизменения), Белорус, Казахстан, Монголия, Македония, Сърбия.
За първи път празникът на българската писменост е проведен на 22 май 1803 г. в Шумен, соето се споменава в арменска летопис от 1813 г. По инициатива на българския възрожденец Найден Геров (1823-1900) празникът започва да се отбелязва през 1851 г. – за първи път в Пловдив, а след това в Шумен, Лом, Истанбул, а по-късно в цялата страна.
През 1892 г. учителят по музика от Русе Стоян Михайловски (1856-1927) написва текста на училищния химн „Върви народе възродени“, озаглавен „Химнът на светите братя Кирил и Методий“. Химнът се състоеше от 14 куплета, от които обикновено се изпълняват първите шест. През 1900 г. композиторът Панайот Пипков (1871-1942), по това време учител в Ловеч, написва музика за химна.
С въвеждането на Грегорианския календар в България през 1916 г., църковния и светския празник се обединяват в едно – 24 май. През 1969 г. църковният календар е отделен от светския календар, като празникът се пада съответно на 11 и 24 май. На 30 март 1990 г., с решение на Народното събрание на България, 24 май е обявен за официален празник – Денят на българското образование, култура и славянската писменост.
С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Кирилица стана трета официална азбука на обединена Европа.
