В колоната чуждестранни лидери, които тези дни пристигнаха в Сочи при Путин съвсем неочаквано се оказа и българският президент Румен Радев – коментира Виктор Мараховский от РИА „Новости“.
В своя анализ под заглавие „Удар по глобалната йерархия: Русия принуди европейците към страшен избор“ той казва:
Радев съобщи на Путин, че:
1) България би искала да построи директен газопровод – „Български поток“ – от Русия до България под Черно море. Това е напълно разбираемо, подобни намерения по нищо не се различават от желанието на Германия да реализира „Северен поток – 2“.
2) Правителството в София отново повдига темата за строителството на АЕЦ „Белене“ – и „това е добър ход, проява на реализъм и зрелост. Беше време, когато същите тези български политици се гордееха с прекратяване на този и други енергийни проекти с Русия“.
Не че тези изявления са някаква сензация. Защото той отдавна говори за възстановяване на енергийното партньорство с Русия.
Но много по-интересно е нещо друго – продължава Мараховский.
Нали си спомняте как през 2014 г. България начело с Росен Плевнелиев гордо се перчеше с европейска и натовска солидарност и спря „Южен поток“ (и се отказа от около половин милиарда долара приходи годишно). Всички помнят, че няколко години преди това (през 2012 г. – бел- ред.) тя героично се отказа от АЕЦ „Белене“, макар че трябваше да заплати за това на Русия €600 млрд. неустойки и компенсации.
И какво се получава: по думите на Радев, това „гордо“ правеха същите български чиновници, които сега искат пак да дружим.
Въпрос: какво толкова се случи през последните три и половина години, че младата европейска демокрация да се засрами от онова, с което преди толкова се гордееше?.
За да разберем сегашната ситуация трябва да се върнем отново към края на 2014 и намалото на 2015. И ще видим един съвсем различен свят.
Това беше свят, в който въобразяващата си нещо Русия бе застигната от разплата за наглостта си да не приеме със смирение киевския Майдан и дори се осмели да завземе Крим. Заради това Русия получи санкции и спад в цената на петрола от $115 до $40 за барел. И през януари 2015 г. Барак Хюсеин Обама с удовлетворение съобщи, че „икономиката на хартиената мечка е пълен хаос“.
Тогава здравомислещите източноевропейски политици смятаха, че Русия ще бъде сритата и тя послушно ще продължава да изнася природен газ през Украйна (и това е най-малкото – тя даже ще трябва да върне Крим на НАТО и да плаща репарации).
Тогава здравомислещите източноевропейски политици очевидно са си мислели, че ще сритат и Евросъюза – при това много скоро с подписването на Трансатлантическото търговско споразумение с което американците ще могат когато си поискат да отменят законите на европейските страни.
И прочее и прочее…
Не че всичко това даваше поводи за многорадост за България. Едва ли може страната, която мечтаеше да се превърне в газов хъб на Балканите, да ес радва на това, че от това нищо не се получи. И може ли да изпитва позитивни чувства страна, която съзнава, че се превръща в безнадеждна периферия на военно-политическия блок, докато всички млади и перспективни кадри продължават в диво темпо да напускат родината си.
Но националните елити от времето на „Глобалния Фукуяма“ се характеризират тъкмо с това, че са се научили да живеят и да се радват в състояние на безнадежност. Да, живеем в периферията! Да, живеем в демокрафска катастрофа. Да, всички решения се вземат вместо нас, докато ние можем единствено да се мъчим да се вградим в глобалната йерархия на Белия господин – като проявяваме максимална покорност и усърдие. Защото – първо: нищо не можеш да направиш. и второ: на най-покорните и най-усърдните Белият господин в крайна сметка изобщо престава да обръща внимание. Така че може просто да си седнеш на задника и да градиш само своите лични планове за бъдещето.
Това бе основната причина, поради която българското правителство още при първото подсвирване се отказа за нула време и от „Белене“, и от „Южен поток“. не само защото за тях бе необходими инвестиране, а просто защото добре бе усвоило философия за птичката в ръката и бе изпитало щастието да не дразни лъва. И дори се гордееше с това да вреди на страната си – при това не просто покорно, а показно – като демонстрира солирданост и жертвоготовност! Защото покорността на всеки министър и депутат, участващ активно в това мероприятие, се отчиташе и след това пред тях се овтаряше шанса за каиера в структурите на управление на света – в ЕС, НАТО, ООН. Да не забравяме, че има маса международни организации, където могат да бъдат поощрявани и награждавани националните елити, които водят съответната антинационална политика.
…Само че за последните три и половина година се случи нещо много просто.
Елитът на България проумя, че йерархията, в която успя да се устрои заради своята североатлантическа вярно съвсем не е толкова глобална. И май се разпада на части. При това изобщо не е ясно, към кого да се прислимчиш. И какво става, ако днес се присламчиш към едни, а утре връх вземе дру елит?
Символът на североатланническата покорност
––––––––––-
И ето че на един етап с прибежки и припълзявания (защото това става принудително) българсике елити започнаха да си спомнят за екзотичното, забравено и дори плашещо понятие „национален интерес“. И започват да правят опити да продължат от същото място, откъдето те бяха загърбили това архаично и немодерно понятие.
И логично е в процеса на връщане на спомените за суверенитета тези нереализирали се слуги на Глобалната империя на Белия господин в един момент се оказват в Русия. Тя също, честно казано, до голяма степен и принудително, стана пионер на този процес. И сега дори има резултати от това – да отбележим изстраданата през годините западна изолация, в която източноевропейците с ентусиазъм участваха. Впрочем изигра значителна роля и за това, че глобалната йерархия се увеличи с нулев резултат.
Разбира се, сега е малко срамничко да си признават, че многократно хулената и сритвана в калта Русия, над която беше модно в източноевропейските столици да й се надсмиват, в крайна сметка се оказа права за онова, което говореше преди три и половина години. И малко е неудобно сега да й се предлага да забрави всичко и сега просто да се напънем и да продължим оттам, където сме спрели. И където България ни демонстрираше западно високомерие.
Но щом като дори германската преса си позволява да цитира канцлера Меркел, която признава, че „докато американският президент хвърля света в хаос, тя решава да се обърне към стабилен партньор – Русия“, то какво остава за елита на една малка страна като България. Той поне няма от какво да се срамува.
„Какво стои зад българския завой в енергетиката“ и ще може ли София да поправи поразваленото сътрудничество с Москва, пише в днешния си брой в. „Независимая газета“.
Според вестника московските анализатори не проявили особен ентусиазъм по повод посещението на българския президент Румен Радев в Русия тази седмица, защото са „донякъде разочаровани“ от действията на българските власти, „погребали през 2009 г. руския проект „Южен поток“, на който Москва възлагаше специални надежди“.
Дошъл на власт през 2009 г., премиерът на България Бойко Борисов „взе да се отказва от съвместните проекти с Русия с мотива, че те застрашават българската екология, суверенитет и цивилизационен избор. При все че всъщност, посочват експерти на Московския център „Карнеги“, България прояви европейска солидарност, разчитайки, че в отговор ЕС ще й помогне да си уреди газовите проблеми“, пише изданието.
Според „Независимая газета“ Борисов обаче е променил представата си за енергийното бъдеще на България, след като няколко години е обсъждал с европейските лидери своя проект за Балкански газов хъб, събиращ „петрол от най-различни доставчици“, но не е получил подкрепа за осъществяването му.
Очертава се България „да смени своя курс, що се отнася до енергийните, а и не само до енергийните проблеми“, смята всекидневникът. Той напомня, че София „не подкрепи инициативата на Румъния да се формира в Черно море постоянна флотилия на НАТО и не експулсира нито един руски дипломат след опита за отравяне на Скрипал във Великобритания“. Освен това България „отложи покупката на нови изтребители от някой свой съюзник в НАТО, затова пък поднови преговорите с Москва за ремонт на МиГ-овете си на стойност €40 млн.“.
Изданието вижда тук „известно разочарование на българските политици от сътрудничеството с ЕС и НАТО“. Според Московския център „Карнеги“ българското общество и политическият елит са „много разочаровани от това, че честно и старателно са следвали изискванията на евроатлантическата солидарност, ограничавайки връзките с Русия, но не са получили от Запада никакво обезщетение за тъй отговорното си поведение“.
„Независимая газета“ дава за пример проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, след който Западът оставил България „сама със скъсани договори, международни арбитражни процеси и изплащане на обезщетение“.
Но българското „разочарование най-вероятно е само част от отговора. Основното е, че постепенно се променя силовият баланс, ярък пример за което са промените в политиката на САЩ в света. Русия повече или по-малко успешно се противи срещу наложените санкции. Между Европа и САЩ се очертава съществено разцепление по повод външната търговия и двата световни икономически центъра фактически са на ръба на търговска война. С други думи, светът става многополюсен и в тези условия европейските политици започват вече повече да мислят за интересите на собствените си държави. Това едва ли ще предизвика разпадане на ЕС или на НАТО. Но както сочи визитата на Румен Радев, центробежни тенденции съществуват“, добавя руският вестник.
