Българският спътник „ЕндуроСат Уан“ ще бъде освободен в космоса с помощта на специален разгръщач на Наноракс, какъвто е показан на тази снимка. Photo credit : NASA
31 май 2018 г. 17:00 ч.
Светослав Александров. Как може да бъде изведен спътник в космическото пространство? Основният и предпочитан начин, по който това става, е чрез директно изстрелване. Така през 1981 година ракета „Восток-2М“ извежда в орбита „България 1300“, а на 23-ти юни 2017 г. „Фолкън 9“ изпраща „BulgariaSat-1“. По-малките спътници, които летят като вторичен полезен товар, също могат да бъдат пускани в целевите им орбити директно от горните степени на ракетата.
Но това не е единственият начин. Родният сателит „ЕндуроСат Уан“, който отпътува на 21-ви май към космоса, все още се намира на борда на „Международната космическа станция“, след като беше доставен там с помощта на кораба „Сигнус“. „ЕндуроСат Уан“ все още не е станал самостоятелен изкуствен спътник на нашата планета.
Очаква се това да се случи през близките няколко седмици.
„ЕндуроСат Уан“ представлява малък сателит от типа CubeSat, или по-точно е 1-U тип CubeSat, което ще рече, че за неговото създаване е използвана една стандартизирана единица, куб с размер на ръба 10 cm. Това е най-евтиният възможен начин човек да си направи спътник (за повече информация, вижте статията на КОСМОС БГ: „Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник“ [1]).
Строежът на спътник обаче е само част от предизвикателството – изпращането му в космоса е следващата стъпка. „ЕндуроСат Уан“ полетя заедно с още 14 други наноспътника в рамките на договор между НАСА и частната космическа компания НаноРакс. Според описанието на страниците на НаноРакс компанията осигурява нискотарифни комерсиални извеждания от борда на „Международната космическа станция“ [2], като цената за извеждането на един CubeSat от типа 1-U възлиза на $85 000 долара [3]. Може да предположим, че приблизително толкова са платили ЕндуроСат за изпращането на малкия спътник.
Ето как се процедира, ако искаме да изпратим спътник чрез услугите на НаноРакс: преди полета всички CubeSat-и се поставят в специално устройство „Наноракс Кюбсат Разгръщач“ (на англ. NanoRacks CubeSat Deployer). След това самият разгръщач се опакова във фолио с въздушни мехурчета, за да бъде предпазен от сътресенията при изстрелване. Следва излитането към „Международната космическа станция“ с товарен космически кораб (напр. „Сигнус“). Последните етапи са монтирането на разгръщача със спътниците към японския модул „Кибо“, което става чрез съдействието на астронавтите на станцията. Разгръщачът се позиционира от външната страна на орбиталния комплекс посредством роботизираната ръка на „Кибо“ – т.нар. Japanese Experimental Module Remote Manipulator System (JEMRMS). Най-накрая спътниците се изхвърлят в открития космос чрез механизмите на разгръщача.
Към настоящия момент (31-ви май) се знае, че спътникът е на борда на „Международната космическа станция“, но все още предстои неговото прехвърляне от външната страна на „Кибо“ и освобождаването му в открития космос.
Едва след това може да се потвърди със сигурност дали той функционира нормално и дали ще е в състояние да изпълни своята мисия. А мисията му, най-общо казано, е да популяризира радиолюбителските дейности в България. Тя се координира съвместно между стартъп компанията ЕндуроСат и Българската федерация на радиолюбителите. Спътникът ще излъчва на такива честоти, които лесно могат да бъдат прослушвани от хора с радиолюбителски умения и нужната апаратура.
За цялостна информация относно мисията: EnduroSat One
Вижте Youtube видео как НаноРакс освобождава спътници в космоса (Link).
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
