Активните операции на банката

Активните операции на банката

Активните операции на банката изразяват инвестирането (пласирането) на набрания чрез пасивните операции привлечен ресурс и собствения капитал. Активните операции на една ТБ от универсален тип могат да бъдат групирани условно в четири основни категории: операции, свързани с поддържането и управлението на паричните наличности и еквиваленти; операции, свързани с формирането и управлението на портфейла от ценни книжа; кредитни операции и други активни операции. Паричните средства, позициите в процес на инкасиране (вземания по пътнически чекове, чекове за инкасиране и други инструменти, които незабавно могат да бъдат събрани), средствата, държани при централни банки и при други кредитни и финансови институции служат основно за осъществяване на услуги, свързани с теглене на пари в наличност от клиенти, други платежни услуги и за поддържане на изискуемите минимални задължителни резерви при централната банка.

Новини от страната и чужбина

ПИБ проучва възможности за влизане на нови инвеститори  Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати  Електромобил Hyundai IONIQ Electric — впечатления, мнения, характеристики и цена  Туроператор обяви фалит, клиенти вече са платили екскурзии за празниците

Инвестициите в ценни книжа са предназначени за реализиране на лихвен доход и/или печалба вследствие на краткосрочните колебания в цената или дилърския марж; определена част от ценните книжа служи за управление на ликвидността на банката, в частност, в качеството на обезпечение при привличане на заемен ресурс от паричния пазар. Банките, които оперират като брокери на ценни книжа, поддържат запас от такива на разположение за продажба; друга част от държаните от банките ценни книжа е свързана с осъществяваните от тях функции по „поемане“ на нови емисии. Кредитите са доминиращият актив в портфейлите на повечето банки, който генерира значителна част от техните постъпления и разходи; те са основен източник на кредитен риск за банката и се характеризират с относително ниска ликвидност. В групата „други активи“, респ. операции по генерирането и управлението им, се включват: сгради и оборудване, други материални и нематериални активи, вземания по акцепт, инвестиции в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия, разходи за бъдещи периоди и др. 2. Поддържане на парични наличности, вземания от банки и дълготрайни активи. Задължителни минимални резерви. 2.1.

Паричните наличности, паричните салда при централни банки и вземанията от кредитни институции са активи, носещи нисък или нулев доход за банката; необходимостта от поддържането им се предопределя основно от изпълняваните от тях специфични функции, свързани с управлението на банковата ликвидност. Същите служат като източник (запас) на ликвидност при структурно несъответствие в падежите на активите и пасивите на банката, както и при неочаквано нарастване в тегленето на депозити и/или търсенето на кредити от клиенти и други незабавни нужди от ликвиден ресурс.

Паричните салда при Централната банка са предназначени за поддържане на изискваните минимални задължителни резерви, за клиринг и сетълмент на безналични разплащания и за осъществяване на покупко- продажби на съкровищни бонове и облигации. Банките държат парични салда по сметки при други депозитни институции, наречени банки-кореспонденти, предимно за покупка на финансови услуги от тях: инкасиране на чекове и извършване на други безналични разплащания (система на „Ностро“/“Востро“ сметки)1 , търгуване със свободен ресурс, инвестиционни услуги. Оптималният размер на тези салда се предопределя от обема на осигуряваните от съответната банка-кореспондент услуги и разходите, свързани с тях. Основните операции, свързани с формирането и управлението на паричната наличност включват: поддържане на необходимото количество банкноти и монети в касите на офисите и клоновете, тяхното обработване и съхранение; определяне на касови лимити за банковите офиси и клонове, съобразно особеностите на клиентския поток, обема на привлечения ресурс и средния размер на една касова операция; формулиране на изисквания за предизвестие от клиентите при теглене на суми в брой (в лв. и чуждестранна валута) над определен размер; определяне и събиране на такси, покриващи изцяло или отчасти разходите за издръжка на касовите операции, например при внезапни тегления на незаявени суми, за обработка на касовата наличност, за инкасиране на парични постъпления от търговски и други обекти на банкови клиенти; други. Оптимизирането на параметрите на тези операции и на обема на паричните наличности, в частност, е едно от основните направления за съкращаване на общата издръжка (разходите по дейността) на банката. 2.2.

Минимални задължителни резерви Изискванията за поддържане на задължителни минимални резерви (ЗМР) са компонент на регулаторната рамка на дейността на депозитните институции в много страни и инструмент на паричната политика на централната банка2 . Съобразно приложимата нормативна база3 , в България всички банки и клонове на чуждестранни банки със седалище в страната са длъжни да поддържат ЗМР при БНБ, в размер на 10% върху депозитната база, с изключение на ЗМР, поддържани за привлечените средства от чужбина (5%) и за привлечените средства от държавния и местните бюджети (0%). Депозитната база включва привлечените средства на банките в левове и чуждестранна валута, с изключение на средствата, привлечени: от други местни банки, чрез клонове на местна банка в чужбина, както и чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти и като подчинен срочен дълг, при условие че същите отговарят на съответните специфични изисквания, съдържащи се в Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките. Размерът на ЗМР, които всяка банка трябва да достигне в края на периода на поддържане, се установява като произведение между депозитната база на банките през всички дни от базисния период и процента на ЗМР4 . Банките сами изчисляват размера на ЗМР, които трябва да поддържат, и управляват резервните си активи през периода на поддържане, така че да изпълнят регулаторните изисквания. Приема се, че една банка е изпълнила изискванията за ЗМР, ако сумата на резервните активи, които тя е поддържала по сметките си при БНБ през всички дни на поддържащия период е равна или надвишава установения размер на ЗМР5 , т.е. банките могат да ползват без ограничение наличностите по своите сметки при БНБ, по които се отчитат ЗМР, през време на периода на поддържане, при условие че изпълняват това изискване.