Основните стратегии
Основните стратегии за управление на ликвидността включват: а. Управление на активите: поддържане на композиция на балансовите активи, позволяваща покриване на (очаквана или непредвидена) необходимост от средства за сметка на поддържания „запас“ от високоликвидни активи, без използване на външни източници на ликвидност. Това се постига чрез инвестиране: в активи с падеж, близък или идентичен на времевия хоризонт на очаквания ликвиден недостиг и/или активи с развит вторичен пазар, достатъчно “дълбок”, за да абсорбира продажбата без значително понижение в цената. Приложението на този подход не винаги е свързано с по-ниски разходи от алтернативното управление на пасивите: основен негов недостатък е вероятната редукция в рентабилността на банката поради необходимостта от поддържане на резерв от недоходоносни или ниско доходни активи; продажбата на активи означава загуба на бъдещите доходи от тях, свързана е с транзакционни разходи и евентуално ценови загуби.
Новини от страната и чужбина
ПИБ проучва възможности за влизане на нови инвеститори Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Електромобил Hyundai IONIQ Electric — впечатления, мнения, характеристики и цена Туроператор обяви фалит, клиенти вече са платили екскурзии за празниците
Изборът на оптимален състав на портфейла от активи на една банка по същество представлява компромисен избор между рентабилност и ликвидност; при равни други условия, колкото повече активи са подчинени на поддържането на ликвидността на банката, толкова по-ниска е очакваната рентабилност и обратно. б. Управление на пасивите: в чистия си вид, тази стратегия предполага използването на външни източници (заемане) на ликвиден ресурс за покриване на цялата нужда от ликвидност. Основните сред тях са: кредити от междубанковия паричен пазар, в т.ч. под формата на споразумения за продажба на ценни книжа с ангажимент за обратно изкупуване; рефинансиране от Централната банка; привличане на допълнителни депозити на базата на предлагане на конкурентни лихвени проценти; емисия на собствени ценни книжа, в т.ч. депозитни сертификати, ипотечни облигации и необезпечени задължения и др. Основно предимство на метода „управление на пасивите” е потенциалният позитивен ефект по отношение доходите на банката. Банката заема ресурс, само когато действително се нуждае от ликвидност, за разлика от подхода на ликвидния запас, при който поне част от активите трябва да бъдат държани постоянно в ликвидна форма, което е свързано с редукция в доходността на банката, при равни други условия.
При отпадане на необходимостта от краткосрочно инвестиране на определени средства в инструменти на паричния пазар, банката може да остави обема и композицията на портфейла от активи непроменени, ако е удовлетворена от тях, респ. да моделира структурата на активите, водена от мотива доходност. За разлика от първия подход, приложението на управлението на пасивите позволява запазване на балансовото число и структурата на балансовия актив на банката непроменени. Приложението на този метод е свързано с по-висок риск, поради волатилността на лихвените проценти на паричния пазар и възможността за промяна в скоростта, с която е възможно да се осигури кредит и готовността на потенциалните контрагенти да предоставят такъв. Лихвената конкуренция на паричния пазар прави вероятно придобиването на необходимия ресурс при относително висок пределен разход, което може да принуди банката да понижи стандартите си за кредитиране, респ. да инвестира във високо доходни, респ. рискови кредити и книжа. Когато този по- висок разход е свързан с осигуряването на финансиране на вече предоставени кредити, банката е изложена на риск от свиване (и дори пълно изчерпване) на спреда на доходността. Основна трудност при управлението на пасивите е оценката на лихвената еластичност на потенциалните източници на средства, т.е. определянето на количествения отговор (очакваните изменения в обема) при определено изменение (повишение) в нивото на лихвените проценти.
Известна информация в това отношение носят установените зависимости в ретроспективен план или периодичното провеждане на пазарни тестове на лихвената чувствителност, чрез предлагане на премийна доходност по избрани пасиви и регистриране на количествения отговор75 . в.Балансирано (паралелно чрез активите и пасивите) управление на ликвидността: поради рисковете, присъщи на заемането на ликвидност отвън, от една страна, и алтернативните разходи при поддържане на запас от ликвидност, от друга, повечето банки използват двете стратегии едновременно. При балансиран ликвиден мениджмънт, част от очакваните ликвидни нужди се покриват за сметка на запас от активи, а друга част — чрез предварително договаряне на кредитни линии от банки- кореспонденти или други доставчици на средства. Неочаквани нужди от паричен ресурс обикновено се покриват чрез краткосрочно заемане на средства. Дългосрочните ликвидни нужди могат да бъдат планирани и средствата, необходими за посрещането им, алоцирани в краткосрочни и средносрочни кредити и ценни книжа, които се трансформират в парична наличност, когато тези ликвидни нужди се породят.
