Кредитен анализ при малки и средни предприятия (МСП)
Кредитирането на МСП обикновено е свързано с приложението на повече ограничителни клаузи в кредитния договор, засилен мониторинг и относително по- кратки срокове поради специфични проблеми, свързани с: -информационното осигуряване на кредитния анализ; -евентуално по-кратката история като действащо предприятие; -потенциалните стимули за рисково поведение, респ. относително по-високия риск. Анализът, базиращ се на финансови съотношения е проблематичен при някои малки предприятия, предвид преплитането на персоналната дейност на принципала (собственика/собствениците) с тази, свързана със съответния бизнес.
Новини от страната и чужбина
Чавдар Златев е новият Член на УС на Fibank Пред фалит ли са Макс Телеком? ЛОШИ НОВИНИ: Салах може да пропусне груповата фаза на Световното Ямайският ром “Капитан Морган”. Прегледи и мнения на хора, които са запознати
Алтернативен подход за кредитен анализ е фокусирането върху кредитоспособността на индивида (собственика), респ. генерирането на персонален кредитен скоринг за същия. Приложението на подходи, използвани при потребителското кредитиране по отношение на кредитния анализ при малки предприятия се обяснява с това, че: -много от скоринг променливите, намиращи приложение при потребителското кредитиране са ефективни по отношение диференцирането на риска при кредитирането на МСП, при което кредитното състояние на принципала е от ключово значение; -икономиксът на кредитирането на малки предприятия предполага осъществяването на ефективен, свързан с ниски разходи процес на събиране на информация и кредитна оценка — критерий, на който отговаря процесът на кредитен скоринг, приложим при потребителски кредити; -в много случаи, банковото кредитиране на малкия и среден бизнес се осъществява посредством инструменти за потребителско кредитиране, напр. кредитни карти, ползвани от принципала.
След приключване на фазата на кредитен анализ, в хода на която са идентифицирани елементите на риска, са възможни три варианта на развитие: 1. Отхвърляне на кредитното предложение, когато то е носител на неприемливо висок кредитен риск за банката. 2. Одобряване на обезпечен кредит. 3. Одобряване на необезпечен кредит. Структуриране на кредитния договор Основните параметри на кредитния договор са: цел, сума, срок, начин на погасяване, цена на кредита, обезпечение. Всеки един от тези елементи има отношение към управлението на кредитния риск. Предвидената в кредитния договор цел на кредита следва да съответства на провежданата от банката кредитна политика при отчитане приоритетните направления на дейността на банката и съблюдаване на предвидените лимити относно ресурсите, ангажирани в кредити с определени характеристики. Размерът на одобрената сума по кредита зависи от характера на кредитирания обект, от размера на участието със собствени средства на кредитополучателя и от обема на паричния поток, генериран от оперативни дейности.
Прецизността при определяне срока на кредита и начина за неговото погасяване (еднократно или разсрочено под формата на периодични погасителни вноски) рефлектира върху управлението не само на кредитния, но и на ликвидния и лихвения риск на банката. Основният елемент на цената на кредита е лихвата. Лихвеният процент може да бъде фиксиран или плаващ. Фиксираният лихвен процент остава неизменен от договарянето му при предоставяне на кредита до падежа. Променливият лихвен процент се определя като сума от определен базов лихвен процент (основан на базов лихвен индекс), приложим за съответния период на олихвяване и надбавка, определена в кредитния договор. За базов лихвен индекс, в зависимост от вида на валутата и периода на олихвяване може да се прилага, напр. SOFIBOR (при кредити в лева); EURIBOR (за кредити, деноминирани в евро); LIBOR (за кредити, деноминирани в щатски долари, британски паунди, швейцарски франкове) или друг променлив базов лихвен индекс. Плаването може да бъде ограничено в рамките на определена максимална (cap), минимална (floor) граница или в диапазона между две установени равнища (collar).
Съществен елемент на цената на кредита са дължимите такси и комисиони, които могат да се обособят в три категории: такси, които са неделима част от ефективния доход по даден кредит (напр., такси за ангажимент за създаване или закупуване на кредит), такси, които се получават при извършването на услугите (напр., такси, начислявани за обслужване на кредит), и такси, които се получават при изпълнение на значимо съществено действие (напр., синдикиране на кредит).
