Капиталова адекватност на ТБ
Рискът от неплатежоспособност на банката е налице при използване на собствения и капитал за посрещане на нейните задължения при отсъствието на каквито и да било други източници за това (погашения по предоставени кредити, продажба на активи, привличане на нови заеми). Косвено определение на неплатежоспособна банка се съдържа в Закона за кредитните институции: ”Централната банка задължително отнема издадената лицензия на банка поради неплатежоспособност, когато: 1. банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение; 7. собственият капитал на банката е отрицателна величина“.
Новини от страната и чужбина
Чавдар Златев е новият Член на УС на Fibank Пред фалит ли са Макс Телеком? ЛОШИ НОВИНИ: Салах може да пропусне груповата фаза на Световното Ямайският ром “Капитан Морган”. Прегледи и мнения на хора, които са запознати
Предотвратяването на състоянието на неплатежоспособност предполага необходимостта от наблюдаване и поддържане на собствения капитал в такива размери, структура и съотношения с балансовите активи и пасиви и задбалансовите ангажименти на банката, които биха осигурили нейната стабилност. Капиталовата адекватност (достатъчност) изразява способността на банката да покрие риска от собствените си вложения и условни ангажименти със собствен капитал. Този риск може да бъде редуциран до известна степен чрез диверсифицикация на кредитния портфейл и портфейла от ценни книжа, хеджиране и др.; последната защита срещу риск, която притежават финансовите институции, е техният собствен капитал. При реализиране на оперативни загуби, собственият капитал абсорбира същите, давайки на мениджмънта време за предприемане на адекватни управленски решения.
Поради това съотношенията на капиталова адекватност представляват ключов барометър, предупреждаващ надзорните органи за риск от неплатежоспособност и фалит. Наблюдението на същите съотношения представлява част от анализа в рамките на методологията по определяне на кредитния рейтинг на банките. 3.1. Съотношения за измерване адекватността на капитала Функционирането на схема за пълно (т.е. 100%) застраховане на депозитите в една банкова система поражда като страничен ефект проблема „морален хазарт“. Пълната гаранция отнема стимулите за мониторинг върху дейността на банката у депозиторите, защото последните не биха понесли загуби при евентуален фалит на същата.
Отсъствието на такъв мониторинг, от своя страна, поражда стимули у банковите мениджъри за поемане на риск, по-голям от този, който би бил наблюдаван в отсъствие на депозитно застраховане. Две от възможните решения на този проблем са: а. участие на депозиторите при покриване на (част от) загубите вследствие евентуален фалит на съответната банка (т.е. схема за гарантиране само на определена част от депозираните в банките суми); б. прилагане на съобразени с рисковия профил на банките премийни вноски в гаранционния фонд. Друг способ за регулиране на прекаленото поемане на риск е обвързването на размера на собствения капитал на банката с риска, поет по нейните активи (и задбалансови ангажименти).
Основни измерители за достатъчност (адекватност) на собствения капитал са лийвъриджът и използваното от регулаторните органи съотношение на капиталовата база спрямо рисково претеглените позиции на банката (капиталова адекватнсот). Лийвъриджът, дефиниран като съотношение между привлечените депозити и собствения капитал на банката, е индикатор за степента, в която депозитната база е покрита (защитена) със собствен капитал, при регистриране на неизпълнение на задълженията по определена част от предоставените от банката кредити9 . Ако с А бъдат обозначени активите, с D — депозитите, а с Е — собствения капитал на банката, базисното балансово равенство е: A = D + E Лийвъриджът, g = D / E, оттук D = g E, и: A = g E + E A = E (g + 1) Ако с µ е обозначен процентът на случаите на неизпълнение по активите и max µA = E, то: max µA = A / (1 + g) max µ = 1 / (1 + g) Ако бъде регистрирано неизпълнение по активи на стойност µA, загубите могат да бъдат абсорбирани от собствения капитал на банката (Е) и депозитите да бъдат защитени. С други думи, максималният процент на неизпълнение по активите, който може да бъде абсорбиран, без това да се отрази на депозитите, е равен на: 1 / (1 + g).
В исторически план, регулаторите в отделните страни са прилагали различни подходи за оценка на финансовата стабилност и капиталовата адекватност на депозитните институции — количествени подходи (базирани на балансови съотношения) или качествени процедури. Алтернативни съотношения за адекватност включват: -Собственият капитал на банката, отнесен към сумата на балансовите активи — показва максималната допустима редукция на активите на банката, преди стойността на същите да бъде надвишена от стойността на балансовите пасиви, т.е. банката да се окаже в състояние на неплатежоспособност.
Собственият капитал на банката, отнесен към рисковите активи — коефициент, предпочитан от анализаторите, доколкото фокусира вниманието върху активите, потенциални носители на кредитен риск. Този подход е в основата на първия Базелски акорд, при изработването на който е решено, минималното изискуемото ниво на капитал да бъде определено по отношение степента на кредитен риск, при който оперира дадена банка. — Собственият капитал на банката, отнесен към сумата на предоставените от банката кредити — вариант на предходния коефициент, при който кръгът на рисковите активи е стеснен до предоставените кредити, които за мнозинството банки представляват най-голямата и най-рисковата група активи. — Собственият капитал на банката, отнесен към сумата на привлечените депозити — този подход за изследване на капиталовата адекватност е особено значим за по-малките банки, при които депозитите са частта от пасивите с относително най- кратък срок на задържане.
