От индивидуални предпочитания към колективни действия
Всеки човек има своите предпочитания. Едни обичат сладолед, други — не. Някои страшно харесват джаз, други мразят тази музика. Между “Фанта” и “Спрайт” моята съпруга предпочита “Фанта”, но най-много обича “Кока — Кола”. Според икономистите, предпочитанията на рационалния индивид могат да бъдат описани с помощта на четири основни характеристики: 1 • сравнимост; • транзитивност; • ненаситност; • изпъкналост. Обществото, обаче, е съвкупност от (различни) индивиди.
Новини от страната и чужбина
Първа Инвестиционна Банка След 19 години съществуване луксозният производител на телефони Vertu обяви фалит Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Мнения и коментари за etoro.com
За управление на публичните дела от индивидуалните предпочитания на отделните хора трябва да “изградим” колективни (обществени) предпочитания по всички въпроси от общ (публичен) интерес. На този фон, едно от най-сериозните предизвикателства в науката за публичните финанси е конструирането на механизъм за адекватно агрегиране (обобщаване) на индивидуалните предпочитания.
С други думи, търси се специфичен “трансформатор”, който превръща индивидуалните предпочитания в колективни (публични) решения (действия). Светът познава (и използва) две форми за публичен (обществен) избор: • пряка (директна) демокрация — публичните (обществени) решения се взимат пряко от народа; • непряка (представителна) демокрация — публичните (обществени) решения се вземат от избрани от народа представители.
Пряка демокрация
В този параграф представяме “азбуката” на съвременната теория на публичния избор — гласуване, правила за гласуване, парадокс на гласуването, теорема за медианния гласоподавател, “търговия” на гласове, теорема на Ероу за невъзможността. На тази основа, в следващия параграф въвеждаме опосредстващото звено (“трансмисията”) с неговите основни съставни елементи — избрани политици, държавни служители и други “актьори”.
Гласуване Колективните (публични) решения се вземат чрез гласуване. Според икономистите в основата на всеки (свободен) вот стои: • индивидуална крива на търсенето (Di) — “чертае” се от функцията на намаляващата пределна полезност на публично доставяното благо (MUj) — виж Фигура 4.1.; и • индивидуална данъчна цена (ti) — измерва дела (квотата) на индивида във финансирането на 1 допълнителна единица публично доставяно благо.
Индивидуален — най-предпочитан изход от гласуването Точка Q* на Фигура 4.1. се нарича “индивидуален най-предпочитан изход от гласуването”, защото при това ниво на доставяне на публичното благо, чистата (нетна) полза за i-я индивид (измерена с площта на ∆AEti) е в своя максимум. Останалите алтернативи (по-високи и по-ниски нива на доставяне на публичното благо) индивидът поставя на второ, трето и т.н. място, според съответния размер на чистата полза.
Правила за гласуване
Хората имат своите изисквания към избора на правило за гласуване. Основните “претенции” към правилото за гласуване могат да бъдат систематизирани така: • да бъде приемливо от морално — етична гледна точка; • да функционира просто и лесно (технически); • да бъде евтино за прилагане в практиката.
