Правила за гласуване
Хората имат своите изисквания към избора на правило за гласуване. Основните “претенции” към правилото за гласуване могат да бъдат систематизирани така:
да бъде приемливо от морално — етична гледна точка;да функционира просто и лесно (технически);да бъде евтино за прилагане в практиката.
Правило на мнозинството
Новини от страната и чужбина
Първа Инвестиционна Банка След 19 години съществуване луксозният производител на телефони Vertu обяви фалит Вечерни новини: #срещата ЕС-Ердоган #Западът гони руски дипломати Мнения и коментари за etoro.com
Най-популярното правило за гласуване в демократичния свят е правилото на мнозинството — всеки гласоподавател дава своя вот за една единствена алтернатива (или кандидат) и алтернативата, която събере най-много гласове се обявява за победител в изборите. Когато алтернативите за избор са само две за победа са 4 необходими 50% + 1 глас от общия брой на гласовете (т.нар. прост мажоритарен принцип). На пръв поглед правилото на мнозинството е връх на демократичността в публичния избор — гласува се за определен набор от алтернативи и онази, която събере най-голям дял от гласовете (получи най-голяма подкрепа) печели. Какво повече можем да искаме, за да възкликнем с основание: “Глас народен — глас Божий”? В действителност, обаче, при избор между три и повече алтернативи, правилото на мнозинството може да “загърби” волята на мнозинството.
Правило на Кондорсе
Недостатъците на правилото на мнозинството са известни на специалистите още от края на XVIII век. През 1785 г. френският математик и философ Кондорсе2 предлага алтернативно правило за гласуване — избира се алтернативата, която в директен двубой (гласуване по двойки) победи (с просто мнозинство) всички други алтернативи. Правилото на Кондорсе има очевидни предимства пред правилото на мнозинството при избор между три и повече алтернативи. За жалост, обаче, победителят на Кондорсе (алтернатива, която да „бие” всички останали) не винаги съществува.
Парадокс на гласуването
Да вземем един пример — общество от трима души — гласоподаватели (A, B и C), което трябва да избира между три алтернативи (S, M и L). S означава малък бюджет за образование, M — среден бюджет за образование, а L — голям бюджет за образование. На Фигура 4.2. са представени функциите на индивидуална чиста полза (наричани още функции на индивидуалните предпочитания) на гласоподаватели A, B и C. Например, индивидуалният най-предпочитан изход от гласуването за индивид A е алтернатива L (голям бюджет за образование), по-малко предпочитан вариант е алтернатива M, а най-малко предпочитан — алтернатива S (виж Фигура 4.2.(а)). Фигура 4.2.(б) показва предпочитанията на индивид B, а Фигура 4.2.(в) — предпочитанията на индивид C.
Индивидуални функции на предпочитанията
На тази основа прилагаме познатото ни правило на Кондорсе. В случая съществуват три възможни двойки алтернативи.
Очевидно, победител на Кондорсе не съществува!? Няма алтернатива, която е способна в директен двубой (гласуване по двойки) да победи (с просто мнозинство) всички други алтернативи — виж колона трета в Таблица 4.1. Този феномен е известен като “парадокс на гласуването” или “зацикляне” (на избора). На какво се дължи това “зацикляне на избора”? В нашия пример, “виновник” за парадоксалната ситуация е индивид B.
Обърнете внимание на вида на неговата функция на предпочитанията — тя има два ясно изразени върха (при малък бюджет за образование S и при голям бюджет за образование L) Следователно, функцията на предпочитанията на индивид B е многовърха. Вижте сега функциите на предпочитанията на другите двама гласоподаватели. Те, очевидно, са едновърхи. Функцията на предпочитанията на индивид A има един единствен връх при голям бюджет за образование L, функцията на предпочитанията на индивид C — също, но при среден бюджет за образование M. Причина за “зациклянето” е съществуването на многовърхи предпочитания. Иначе казано, парадокс на гласуването може да възникне, когато в гласуването участва индивид с многовърха функция на предпочитанията. Внимание — участието в гласуването на индивид с многовърха функция на предпочитанията, обаче, не води непременно до възникването на парадокс на гласуването.
