Бюджетно ограничение
Бюджетно ограничение е налице, когато: • капиталовият бюджет на държавата е по-малък от сумата на инвестиционните разходи на всички атрактивни независими проекти; 9 • капиталовият бюджет на държавата е по-малък от инвестиционните разходи на най-атрактивния алтернативен проект. От гледна точка на фактора време, бюджетното ограничение бива два вида: • бюджетно ограничение в краткосрочен период — ако ресурсният дефицит е по- скоро изключение, отколкото правило; • бюджетно ограничение в дългосрочен период — когато недостигът на ресурси е трайно явление в публичния сектор.
Новини от страната и чужбина
Първа инвестиционна банка (Fibank) обяви началото на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“ Фалит грози промоутърите на Кобрата Вечерни новини: #Летище Пловдив за китайската HNA #Ким Чен Ун с международен дебют Как работи здравеопазването у нас — случки и мнения за и против
При независими проекти и бюджетно ограничение в краткосрочен период, проблемът е да се определи (избере) най-атрактивната съвкупност (“смес”) от проекти, която се вмества в рамките на ограничения капиталов бюджет. За целта специалистите отново предпочитат да използват метода на чистата настояща стойност (NPV): Първо. Чрез групиране се правят всички възможни комбинации от проекти, които удовлетворяват съответното бюджетно ограничение (“побират” се в рамките на ограничения бюджет за инвестиции).
Така получените групи от проекти се третират като алтернативни (взаимно изключващи се) проекти — избира се онази група от проекти, която има най- висока чиста настояща стойност (NPV)! По такъв начин се постига най-високия чист прираст в благосъстоянието на обществото със съответния (ограничен) бюджетен ресурс. При независими проекти и бюджетно ограничение в дългосрочен период (държавният бюджет е перманентно неадекватен на потребностите за финансиране на атрактивни проекти) са възможни разсъждения и конкретни действия в следните по- важни направления: • избраната обществена норма на дисконт (SRD) е неоправдано ниска и трябва да се повиши, което естествено ще направи част от проектите неатрактивни; • ако проблемът не е в обществената норма на дисконт, то тогава може да се реши, че държавата следва да увеличи своите приходи (чрез данъчното облагане или по линия на публичния кредит), за да финансира всички атрактивни проекти; • ако последното е невъзможно, държавата (може би) трябва да предложи проектите (които не е в състояние да финансира) на фирми от частния сектор на стопанството.
Накрая, бюджетното ограничение може да окаже своето решаващо влияние и върху избора между алтернативни (взаимно изключващи се) проекти. Ако публичният капиталов бюджет е недостатъчен за финансиране на най-атрактивния алтернативен проект, аналитикът (по принуда) ще трябва да се задоволи с избора на по-малко атрактивен проект. В заключение, когато държавата е изправена пред бюджетно ограничение, целта е: “Максимизация на общественото благосъстояние при съответното бюджетно ограничение!”
Социален анализ “разходи — ползи”
Социалният анализ “разходи — ползи” е своеобразно разширение на икономическия анализ “разходи — ползи”, което включва още един (допълнителен) критерий — справедливостта. Един от най-често използваните методи за социален анализ “разходи — ползи” е адекватното претегляне на загубите и печалбите (в резултат на проекта) за различните групи от хора с еднакъв доход (благосъстояние) в стопанството. Разпределителните тегла могат да бъдат изчислени по следния начин.
