Непазарни разходи и ползи

1
98
Добави коментар
bgobserver
bgobserver

Непазарни разходи и ползи

Модерният анализ “разходи — ползи” познава две групи методи за ценообразуване в сянка на непазарни блага: • преки методи — хората директно се питат за стойността на благото. Например, “Колко сте готови да платите за нарастване / намаляване на доставянето на това (или онова) благо с 1 единица?”; • непреки методи — стойността на непазарните блага се извлича непряко (индиректно) от поведението на свързани (с оценяваното благо) пазари.

Новини от страната и чужбина

Първа инвестиционна банка (Fibank) обяви началото на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“  Фалит грози промоутърите на Кобрата  Вечерни новини: #Летище Пловдив за китайската HNA #Ким Чен Ун с международен дебют  Как работи здравеопазването у нас — случки и мнения за и против

Времева стандартизация на паричните потоци

След прецизното идентифициране и оценяване на икономическите разходи и ползи идва ред на тяхното стандартизиране във времето. “Мост” между настоящето и бъдещето в съвременния анализ “разходи — ползи” е т.нар. обществена норма на дисконт. В условията на един “идеален” (недеформиран) капиталов пазар обществена норма на дисконт е равновесната пазарна норма на лихвата. Съвременният капиталов пазар, обаче, не е идеален — държавата облага доходите на спестители и инвеститори, предоставя субсидии, контролира лихвените проценти и т.н.

Накрая, ако националното стопанство има свободен достъп до международния капиталов пазар, обществената норма на дисконт се представя от международната пазарна норма на лихвата — конкретната норма на лихвата, по която страната може да заема капиталов ресурс на международния пазар.

Риск и несигурност

В рамките на предходния анализ ние “имплицитно” приемахме, че икономическите разходи и ползи на оценявания проект са известни със сигурност и могат директно (като единствено възможни стойности) да бъдат включени в паричния поток на проекта. В реалната действителност, обаче, това (обикновено) не е така. Бъдещето е неизвестно (неопределено), основните параметри на бъдещия публичен проект — също!

В обикновеното ежедневие термините “риск” и “несигурност” се използват като синоними. В специализираната литература, обаче, между тях се прави съществена разлика — използват се за квалифициране на две различни състояния (нива) на неизвестност по отношение на бъдещето на оценявания проект: • риск (измерим риск) — всички възможни изходи (резултати) и техните вероятности са известни (измерими); • несигурност (чиста несигурност) — потенциално възможните изходи (резултати) са известни, но конкретното разпределение на вероятностите е неизвестно. Най-популярният метод за отчитане на риска е т.нар. очаквана стойност или среден (очакван) изход (резултат).

Един от относително простите и (може би) най-често използвани методи за управление на чистата несигурност е т. нар. анализ на чувствителността. ∑= = n i EV Pi X i 1 . 7 Анализът на чувствителността измерва степента на чувствителност на резултатите от анализа “разходи — ползи” към измененията в съответните променливи. Използват се две различни техники: • техника на анализа “променлива след променлива”, т.е. разделно третиране на променливите; • техника на сценариите или групово третиране на променливите.

Избор на проекти

В Параграф 5.2. показахме как “работят” някои от основните методи за анализ и оценка на публични проекти. По този начин, ние фактически “отворихме” темата за избора на проекти, допускайки, че: • публичните проекти са независими; и • държавата няма бюджетни ограничения (може да финансира всички проекти, които повишават общественото благосъстояние).