На вилата нямаме гараж, защото при строежа на къщата, никой не е предвидил такъв. Причината е тривиална – в моя род никой от близките роднини не ставаше за шофьор, не мъж, не жена, наистина никой. Дори и каруци не се управляваха от роднини, защото имаше запомнящи се от цялото село две-три такива ситуации с участието на мои чичовци и вуйчовци.
Е, аз наруших тая дълга пешеходна традиция и с много мъка, пот по челото на няколко инструктора и силно притеснени водачи и пешеходки по улиците, където съм карала, успях да се сдобия с шофьорска книжка. Малко по-късно си купих и голф и така ми потрябва вече и място за паркиране на вилата. После дойде и мъжът ми, който е активен шофьор сигурно, откакто се е родил. Решихме да не строим тепърва гараж, защото щеше да ни отнеме доста време и пари. Затова се ориентирахме към мини паркинг, като преценихме, че ще се обадим на някоя фирма да асфалтира алея и място за паркиране на две коли.
Малко се притеснявахме първо, като гледаме разни репортажи как все се напуква асфалтът, все има някакви проблеми и не трае и година в изправност. И в кошмарите си представяхме как правим кръпки по асфалта след всяка зима. Аз всъщност зададох тоя въпрос към представителя на фирмата за асфалтиране, с когото говорих по телефона. Отсреща усетих как ми се изсмяха и обясниха, че асфалтирането в моя дом няма нищо общо с това, което гледам по телевизията.
Оказа се, че дават и гаранция за положения асфалт, като тя е в зависимост и от условията на експлоатация.
И така дойде денят, в който да се сдобием с място за паркиране на нашите коли и с чисто нова асфалтирана алея. Аз бях нетърпелива да видя крайния резултат и да изпробвам новите придобивки, защото ми беше омръзнало да тъна в кал и колата да е цялата изпръскана с мърсотия, когато вали. Представях си, че набързо ще се нахвърля малко асфалт върху пръста в двора, ще се подравни с два чифта крака и евентуално ще режем лента или ще отваряме шампанско с мъжа ми. Да де, ама не.
Като се започнаха едни подготвителни дейности за полагане на асфалт, поне така професионално се изразиха хората от Razbivachi.eu, ако добре съм запомнила. Какво точно правиха идея си нямам, ама по едно време си мислех, че с толкова много подготовка няма да остане време за асфалт. И със сигурност реших, че така не се полага асфалтът по големите инфраструктурни проекти, защото примерно отсечка от „Цариградско шосе“ с тая технология ще я правят сигурно цяла година. Какво пък остава за магистралите.
И, между другото, пред вилата се паркира толкова техника за тая малка площ, която трябваше да се асфалтира, че се зачудих дали няма да продължат да асфалтират и разбитата улица в селото. Чак ми стана интересно кое за какво се ползва и се опитах да разпитам майсторите, ама те не спряха работа, за да си говорят с мен. Трябва да си призная, че бях много впечатлена както от крайния резултат от работата, така и от начина на работа. И освен това си ползваме с кеф и асфалтираната алея, и паркинга вече четвърта година, без проблем. А дано повече майстори да са като тия, че ми предстои голям ремонт и в апартамента в София.
Ама не ми се започва, че досега не бях случила на читави работници, дори и като се доверявах на препоръчани от близки хора. Аз и затова си избрах фирмата, която ни положи асфалта на вилата, сама и на случаен принцип. Така или иначе си мислех, че всички са маскари и работят еднакво, поне ще се спра на най-добрата цена, която ми предложат. Е, върна ми се надеждата, че да се работи качествено било възможно и в България!
