На 22 години Кристиян Илиев, фронтменът на група The Racing Pulses е приет в Асоциацията на американските композитори и текстописци.
Боряна Антимова
Той напуска България тримесечен, гушнат в кенгуру на гърдите на баща си. В САЩ извънредно надареното дете учи музика. Днес Кристиян Илиев свири и е автор на песни – музика и текст. Създава групата The Racing Pulses, с която се превръща в една от младите сензации в инди рока. Първият им албум за седмица е номер 1 в най-престижната класация Билборд. Tази година са избрани за „Любима рок група“ от читателите на в. Isthmus – изданието на щата Уисконсин.
След интервюто Кристиян ще види за пръв път ул. Витошка в София. Сн.: авторът
Той е за трети път в родината си и много се старае да говори правилно на български, но на моменти не намира точните думи. Ще живее 2 месеца с родителите си в дядовата си къща в Пирдоп, където релаксира от забързания живот в Америка, пише музика и текстове и се готви за излизане пред българска публика. Все още не е видял всичко от столицата и от родината си, но тя му харесва и е горд с произхода си. Говори за България като за „страната ми“, а във фейсбук е отбелязал, че е от Pirdop. В Щатите е Крисчън, любимият фронтмен на инди рок бандата The Racing Pulses, а в България – Кристиян, който живее за пръв път детството си, което не е живял, в родния Пирдоп.
Той е бебе на 3 месеца, когато семейството му емигрира в САЩ. Пропътувал е хилядите километри до САЩ, гушнат в кенгуру на гърдите на баща си. В Щатите семейството се установява в град Расийн, на 60 мили от Чикаго, където живее и до днес. На български говорят само вкъщи.
„От малък обичам музиката. Татко ме научи да свиря на китара и дрънках от 8-годишен“, казва Кристиян. Расте в музикално семейство. Сестра му Грета пее, участва в „Мюзик айдъл“. Майка му Надежда също слуша много музика, а баща му Петър в гимназията е свирил в група, дядо му е пял в мъжки хор. „Когато бях малък, вкъщи слушахме касети с класически рок групи като Deep Purple“, спомня си музикантът.
Когато е в VI клас, се влюбва в барабаните и свири в джаз групата на училището. На 14 години се увлича по електрическата китара. През 2012 г. е направо обсебен от английската банда „Арктик Мънкис“ и решава, че това е неговият стил – инди рок. Събира двама талантливи музиканти – Марк Нюби (ударни) и Крисчън Уест (бас китара) и създава инди групата The Racing Pulses. В нея е фронтмен, вокал, соло китарист и автор на музиката и текста на всичките песни. Името също е негова идея и няма точен превод на български. „За мен Racing Pulses означава усещането, когато видиш и чуеш нещо страхотно и пулсът ти се покачва“, обяснява музикантът.
Група The Racing Pulses.
Група The Racing Pulses.
След гимназията той завършва University of Wisconsin-Madison (университета на щата Уисконсин в столицата Медисън). „Той е в листата на 100-те най-добри университети в света и от него са произлезли 9 нобелови лауреати“, хвали университета си Крис. Там завършва политически науки и има сертификати по история на Русия, Източна Азия, Европа и Източна Европа. „Още от малък историята и политиката ми бяха много интересни – казва Крис. – Може някой ден да се включа в политиката. За мен беше много важно да се изуча. Нашите ни възпитаха със сестра ми по този начин – че образованието е много важно.“
Кристиян не приема като валидна за Щатите българската пословица „Музикант къща не храни“. Родителите му не само не са го спирали, а по всякакъв начин са го подкрепяли да се занимава с музика. „Групата се роди в мазето до къщата ни. Там репетирахме, а татко ни хранеше. Купил ни е инструменти за хиляди долари, имаме студио, два комплекта барабани… всичко, свързано с музиката ни. Вдигахме голям шум, но ни търпяха. Много от моите песни са написани през вечерите там долу в мазето“, разказва Крис.
Кристиян в екстаз на сцената.
Той обожава да пътува с групата си по участия на рок фестивали. Америка и светът ги забелязват през 2014 г. Тогава кандидатстват и са одобрени за участие в Summerfest в Милуоки, щата Уискънсин. Това е най-грандиозният фестивал в света, вписан и в Гинес. Продължава 11 дни през юли и се свири едновременно на 11 сцени. Посещаван е от около 1 милион зрители от цял свят. Участват групи от всички възможни жанрове. Свирят най-големите групи в света. На тази престижна сцена бандата на Крис е канена два пъти – през 2014-а ипрез 2017-а. „Тогава ни видяха много хора, а медиите веднага ни издигнаха“, споделя Крис.
Текстовете на Крис са събрани в стихосбирка, която се надява тази година да бъде издадена. Пише и поезия и има няколко награди от конкурси. Миналата година Крисчън Илиев е приет за член на ACKAP – Американската асоциация на композиторите и текстописците. Това в Щатите означава автор, приет на най-високо равнище. Тогава е само на 22 години. Към момента има завършени 20 песни с музика и текст.
The Racing Pulses.
„При мен първо идва музиката. Най-често записвам идеи за мелодии направо в телефона си, има специални приложения за писане с ноти. В бележника на телефона си пък имам банка с думи и фрази, които ми харесват като звучене. Често докато композирам мелодията на електрическа или акустична китара, думите сами си намират в коя песен да „отидат“, смее се Крис.
Първият албум на The Racing Pulses излиза през май 2017 г. под името Nothing To Write Home About („Няма за какво да пиша вкъщи“). Постига светкавичен успех като за първи албум и се прeвръща в сензация. Класиран е като #1 в Билборд, #15 в Heatseekers (у нас – „изгряващи звезди“ – б.а.) и #43 за независими албуми. „Това е грамаден успех дори за Америка, при това Билборд регистрират слушаемост и брой продадени албуми“, вълнува се Крис.
Корицата на първия албум на The Racing Pulses – Nothing To Write Home About.
Наскоро групата продуцира и печели първа награда за видео клип за песента Мermaid. Tази година печелят наградата Favorite Rock Band („Любима рок група“) за 2017 г. на читателите на изданието на щата Уисконсин – в. Isthmus. Музикалният профил на групата е създаден и включен в енциклопедията АllMusic от известния музикален критик Стивън Томас Ерлевин.
Песните от албума са в плейлистите на много радиа с национално разпространение в Щатите. Наскоро групата е записала 3 парчета наживо в легендарното студио Daytrotter и лейбъла DZ Records. „Там са работили най-големите световни музиканти, наскоро там е записвал Ед Шийран“, казва музикантът.
В момента Кристиян очаква с нетърпение първите си изяви пред българска публика. Чувал е колко нахъсани са нашите рок фенове, знае за рок феста в Каварна и за кмета рокаджия Цонко Цонев. „Разбрахме, че той готви нов фест във Варна“, казва Крис и се надява да се включи с групата си в него. На 3 юли той заминава за Варна, където има сцена в Морската градина.
„Целия юли ще прекараме между София и Варна“, казва той. Групата му е одобрена за участие и в една уникална световна инициатива за меломани, която от 2 години се провежда и в България – Sofar Sounds. „Правят се секретни концерти, хората идват и не знаят кой ще свири, но винаги е с много интересни музиканти. Екипи от млади хора ги организират, снимат ги, качват ги на ютуб… Очаквам с нетърпение да разбера кои големи музиканти ще свирят“, казва Крис.
„Арктик мънкис“ преобръщат живота му
На бащата Петър предстои да покаже на сина си всички забележителности на София. Сн.: авторът.
Двамата с баща му си спомнят една случка. Един ден таткото го взима от училището за даровити деца, където е избран да учи на държавна издръжка. Таткото шофира, мълчат си и в един момент Крисчън, който тогава е в VIII клас, казва: „Татко, ти чул ли си за „Арктик Мънкис“ – английска инди рок банда?”. Бащата не е чувал, но само от името като се започне, не му харесва – „арктически маймуни“, какво е това… Мълчат си, а Кристиян казва: „Тези хора ми преобърнаха и преосмислиха живота“.
Бащата е изненадан и решава да провери кои са тия музиканти, които са успели да преобърнат живота на едно момче в VIII клас. Когато през 2012 г. „Арктик Мънкис“ откриват наживо олимпиадата в Лондон, бащата е впечатлен, а синът тържествува.
„Оттогава те са в космоса и с баща ми два пъти се срещахме с тях“, казва Кристиян. „В космоса“ в американските представи означава, че кариерата им върви стремително нагоре. Сега „Арктик Мънкис“ са неизменно любимата инди банда не само в Англия и Америка. „Като се върна в Щатите, ще отида на фестивала Лолапалууза, те ще свирят там“, казва Кристиян. Но от оня период, когато е обсебен от тях, алтернативният рок го печели завинаги.
За Кристиян и група The Racing Pulses бащата Петър Илиев е най-важният човек – мениджър, спонсор и пиар. Сн.: авторът.
Патриархът на семейството
„Татко ми е патриархът на нашето семейство“, казва Кристиян с искрен респект в гласа си. Баща му Петър Илиев е спонсор, мениджър и пиар на групата му. Крис цени много факта, че татко му е похарчил половин милион за образованието на него, сестра му и майка му. Семейството живее в красива еднофамилна къща с двор в град Расийн и спазва патриархалната българска традиция да се събира и разговаря около масата за закуска, обяд и вечеря. Слушат заедно музика и гледат филми.
В Щатите често го питат за България и той разказва колко е красива. „Тук е по-спокоен животът, има много красива природа около градовете и селата и храната е много вкусна“, казва Кристиян, който тепърва ще опознава родината си. Той знае от баща си историята на родния си Пирдоп, ходил е в местния музей и много е харесал Военно-историческия музей в София, където с вълнение е гледал косите на Левски.
„Много харесвам музеите, обичам да разглеждам картини на големите художници и да чета книги. Със семейството ми обичаме да пътуваме и сме били по най-големите галерии в света като Лувъра. Обичам да виждам нови градове, нови хора, да свиря на нови сцени“, споделя Крис.
Преди да спечели зелена карта, в България баща му Петър Илиев е журналист, кореспондент на различни издания и главен редактор на регионалния вестник „Слово“. Писал е и за в. „Труд“. Когато изданието, в което работи, фалира след 1990 г., той кандидатства за зелена карта.
В Америка Петър работи в Real Estate – купува, продава и отдава под наем къщи, апартаменти. За мъките от първите години не иска да говори, споменава само, че са сменили 3 къщи, и че животът в Щатите е борба нонстоп, нищо не идва наготово.
Семейство Илиеви обичат да са заедно и да споделят пътуванията и успехите си.
Майката Надежда e следвала отново, защото в Щатите признават единствено американските и канадските дипломи. Тя завършва бакалавърска степен като психиатрична сестра и работи във военна болница в Милуоки – позиция, която е много престижна в САЩ. Води групи на хора с психични отклонения, участвали във войни и военни конфликти във Виетнам, Ирак, Афганистан. Сестра му Грета е адвокат и живее във Вашингтон сити.
Интериор от дома им в гр. Расин.
Източник: Седмичен Труд
