Шум в главата ни или невъзможната тишина
Замисляли сте се какво се случва, когато попаднем в абсолютна тишина? А дали не търсим умишлено източник, който да ни разсейва от тишината и уединението? Аз откривам тук като виновник динамичното ежедневие. Всеки ден сме обсипани със задачи покрай нашите семейства, уроци в училище или университет, напрегната работа, организиране на чисто битовите ни нужди или нещо спешно изскочило като задача. Така улисани във всичко това, времето, в което можем да прекараме в покой и тишина е почти нищожно. Това става благодарение и на новите технологии. Когато останем без задачи за вършене, пускаме телевизор за да звучи нещо си било то филм или музика е без значение. Или запълваме времето с ровене в телефона с чат с приятели и преглеждане на социалните мрежи.
Дискомфорт при липса на шумотевица
Този дискомфорт идва от страх да чуем мислите си и да останем сами със себе си. Празните разговори и започване на диалози с непознати идват именно поради този факт. Стараем се да запълним малкото празнина излезнала през деня или се стремим да получим социално одобрение върху теми без значение, че те не ни вълнуват толкова. По-важно е да не настъпва тази тишина в главата. Когато тишината е факт, нашето подсъзнание почва да работи. Започват да се появяват много наши действия и неизяснени случки. Един вид тишината се явява като подстрекател да се изправим пред проблемите си и да търсим тяхното решение. Тишината е много полезна за мозъка ни! Тя ни помага да си „подредим“ мислите и целите. Именно това ни отнема модерното ежедневие. Зомбираме пред телевизори и телефони, „заливат“ ни с най-различни реклами и предавания, като така ни налагат правила и поведение изгодно за тях, а вредно за нас. Тишината се намесва точно в тази насока, когато я допуснем до себе си, тя ни подпомага да се отърсим от всичко излишно и да се замислим над важните за нас неща. Но на пук на логиката, че тишината
