Антиоксиданти – Храни антиоксиданти и натурални билки
10 възможни отговора – според индивидуалните ни особености.
Няма нищо чудно в това, че темата за антиоксидантите е особено актуална – тези полезни хранителни съставки ни предпазват от вредното въздействие на свободните радикали, които са отговорни за развитието на редица сърдечни заболявания, туморни процеси и стареенето.
По-долу ви предлагаме отговор на въпросите, какво количество антиоксиданти е желателно да се приема, възможно ли е да се предозират витамините А, C, E и други “защитници” на имунната система.
1. Как да разберем, дали приемаме достатъчно антиоксиданти?
Няма начин да знаем това, тъй като все още не са известни точните препоръчителни количества, които трябва да се консумират. За да се покрият дневните нужди на организма, включете в хранителния си режим богати на антиоксиданти храни – най-вече разнообразие от зеленчуци и плодове. Ако вземате комплекс от витамини и минерали, спазвайте препоръчителните дози, означени на етикета.
2. Можем ли да предозираме антиоксидантите?
Правилото, че твърде много хубаво не е на хубаво, важи и в този случай. Експерти в областта твърдят, че големите количества антиоксиданти могат да претоварят имунната система, увреждайки способността на организма да се “самопоправя”. Такъв проблем при прием на антиоксиданти в препоръчителни количества не съществува.
Ако вземате големи дози от един или ограничен брой антиоксиданти, равновесието в човешкото тяло може да се измести в неблагоприятна насока, като се намали ползата от останалите антиоксиданти.
3. Кои са по-малко известните източници на антиоксиданти?
Червеното вино, дребните безкостилкови плодове като ягодите, боровинките и малините, както и нарът са добри, а и популярни източници на антиоксиданти. Но магазините са пълни и с други изключително полезни храни като броколи, домати, зеленолистни растения, цитрусови плодове.
Броколите са отличен източник на изотиоцианати – антиоксиданти, които доста изследвания определят като ефикасни при борбата..
«ТАГОВЕ антиоксиданти, храни, натурални, antioxidanti, hrani, naturalni, bilki, билки »
Навсякъде в козметичните реклами, в етикетите на кремове, натурални сокове и какво ли още не, се чете една и съща дума – антиоксидант. Всеки знае, че това е нещо полезно, но замисляме ли се какво реално представлява? Тази статия има за цел да хвърли малко повече светлина върху антиоксидантите, тяхната структура и действие.
Антиоксидант е химическо вещество, което предотвратява окислението на други химически вещества и в минимална степен поема йонизиращата радиация от околната среда.
В биологичните системи постоянно се извършват метаболитни процеси, при които се отделят свободни радикали. Свободните радикали са силно агресивни частици, които атакуват молекулите и клетъчните структури в организма. По този начин те се дезактивират, но за сметка на повреди в организма (под „повреди“ се има предвид химически изменения, промени на важни за живота на клетката молекули). Понякога този процес на повреждане на молекули се ползва от организма за противодействие при инфекция.
За щастие в нашия организъм има достатъчно системи за защита от свободните радикали, в противен случай ние едва ли щяхме да функционираме нормално. Ако в клетките на организма има определени вещества (антиоксиданти), свободните радикали се прихващат много бързо, преди да могат да нанесат щети. Но за да работят правилно, тези системи се нуждаят от определени вещества, които поемаме чрез плодовете и зеленчуците, като основно това са витамините.
Следните вещества са с доказани антиоксидантни свойства за организма:
Ретинол (Витамин А или бета каротен) – доказано защитава растенията от щетите, които причинява слънчевата радиация. Предполага се, че изпълнява подобна функция и при човека. Съдържа се в морковите, броколи, тиквите, доматите, картофите, зелето, пъпешите, прасковите, кайсиите.
Витамин C (Аскорбинова киселина, E 300) – водоразтворим витамин, който се съдържа в цитрусовите плодове, зелените чушки, броколи, зелените зеленчуци, ягодите, зелето и доматите.
Витамин Е (токоферол, E306) е мастноразтворим витамин, който се грижи за липидите (мазнините). Съдържа се в пшеничния зародиш, ядките, семената, зелените зеленчуци, растителното и рибеното масла.
Селенът (Se) е химически елемент, чийто съединения се поемат най-добре чрез храната. В големи дози е особено токсичен, но без него организмът ни ще се разболее сериозно. Съдържа се в рибата, мидите, червеното месо, ядките, яйцата, пилешкото и чесъна.
Антиоксиданти са също така някои ензими. Такива са глутатион пероксидазата (предпазва окисляването на липидните мембрани като унищожава свободния пероксид), супероксид дисмутазата (превръща супероксида в кислород и водороден пероксид) и каталазата (превръща водородния пероксид в кислород и вода).
Силно антиоксидантно действие има Коензим Q, още известен от козметичните реклами като Q10 (т.е. това е най-известния от всички коензими Q). Още по-известното му име е убихинон. Младежите могат да синтезират сами Q10 от по-нисши убихинони като Q6 и Q8. За разлика от тях, по-възрастните или болните хора не могат да си доставят убихинон в достатъчни количества. По-този начин Q10 се превръща във витамин, когато организмът е болен или възрастен.
Добавянето на убихинон в хранителния режим е с доказано действие срещу някой от видовете мигрена, както и се приема профилактично за свежа и бърза мисъл при по-възрастни. Убихинонът е изследван за вероятно повлияване на лечението на рака и страничните ефекти на това лечение.
Основната известна причина за стареенето са свободните радикали и йонизиращата радиация на околната среда. Това донякъде модернизира антиоксидантите в обществото на младите баби с изкуствени органи.
