Всяко начало си има и своя край, казват по-принцип, но това наистина вярно ли е? Кой вярва? Колко хора всъщност сте, дайте ми бройка? Добре, не сте много, но не сте и малко. Няма лошо в това да вярваш в едно или нещо друго, но когато става дума за подземния свят или ако трябва да говоря по-обосноваващо – престъпността.
Такива сме ние хората, ако едното ни е идеално, то другото ще е с кусур. Така започвам тази статия, малко негативно и скептично, даже нямам идея дали ще стане интересна, но продължавайте да четете, белким излезе нещо.
Знаете ли, всичко в тази природа си има някакъв баланс, балансът между доброто и злото. Елементарно е за разбиране, представете си везни, в едната страна е злото, а в другата чиния заема място добрината.
Когато, хората правят добри дела, тази чиния която събира добрите дела става по-тежка и съответно надделява над злото, но в един момент, появяват се така наречените неблагодарни и алчни хора.
Добрите, хора, които се стараят „чинията на добрината“ да надделява над злото, правят всичко възможно за да се случва това. В един даден момент обаче неблагодарността и алчността на отсрещните, кара тези мили ангели да се отказват от това, което правят и ефектът с везната започва да работи на обратно.
Видяхте ли, не е ракетна наука. Просто изисква малко замисъл. Аз съм скептичен съм развалянето на този баланс, затова споменах примера с везните. Престъпността никога няма да изчезне, поне в близко време няма да е, моля да ме извините, ако съм разрушил мечтите и оптимизма ви, скъпи читатели, но това е така.
Ако погледнем реално на нещата, още откак съществува човека или бих казал, от момента на изкарване на паричната единица, векове наред всеки се бори за власт и надделяване над другия.
Заради едни хартийки и монети ставаме роб на оня и тоя, а разполагащият с малко повечко хартийки и монети търси начини как да си ги удвои, ето това е цялата работа – алчността и неблагодарността, които са едни от най-грозните неща на света, унищожават личността на човека. Но не биваме да го правим, не така.
Възможно е има начини да бъдем малко по-натурални, понеже е ясно, че няма как да се върнем назад в онова време, когато се търгуваше с храна срещу храна, стока срещу стока. Приоритет на населението е било оцеляването, а не както сега в нашия случай – брат убива брат, сестра убива сестра, единият прекарва другия.
Представете си, че даже и тогава е имало хора, които крадат и злоупотребяват но, може би са се брояли на пръсти, а сега добрите хора се броят на пръсти.
Аххх, ахххх… така е скъпи читатели, ако сте се забавлявали с това няколко минутно четиво, бих се зарадвал. Просто исках да споделя една малка мисъл от елементарния ми мозък, но ще се върна за да разширя темата, че сега стана късно и трябва да изчезвам.
Ако желаете подобни текстове и за вашия сайт, може да посетите AdoBiz за повече информация.
