Финансово пре структуриране

От 1991 г. унгарското правителство се ангажира с управление на финансовата криза в големи държавни предприятия. Прибягва се до индивидуални (на парче) мерки и решения, като например за оздравяване на някои каменовъглени мини и металургични предприятия.

Така нареченото кризисно управление стартира със специална политика и третиране на „Големите тринадесет”. При техния избор са се отчитали критерии като : относителен дял в националния експорт; относителен дял заети в определени райони; запазване на професионална култура и умения.

Новини от страната и чужбина

Щастлива зона за животните с подкрепата на Fibank
Шефът на “Градски транспорт”: Не сме пред фалит, цената на билетите във Варна няма да скача
Туск обвини Тръмп в разпространяване на фалшиви новини

Министерството на индустрията и търговията предлага в програмата за кризисно управление да бъдат включени 40 големи държавни фирми. Впоследствие в списъка остават 13 компании. Специфичното при тях е, че дълговете им са към държавата, а не към доставчици, други фирми или търговски банки. Унгарската администрация включва в тези програми само фирми, чиито дългове са в тежест директно на бюджета. Активите на големите 13 възлизат на 150 млрд.форинта ; в тях са заети около 80 000 души, а продажбите им са за 230 млрд. форинта. Общият дълг на компаниите е около 56 млрд. форинта; отделно на доставчици дължат около 25-30 млрд. форинта. По-голямата част от големите 13 компании са раздробени чрез „спонтанната” приватизация, в т.ч. и с апробация от администрацията, а други са преобразувани в смесени дружества (Annafter, Rabu, Hungalu, Ikarus, Pannonglas).

Предприемат се следните мерки за оздравяване на компаниите:

дълговете на 7 от фирмите на обща стойност 11,1 млрд.форинта са замразени, разсрочени или заменени срещу собственост;
опростени са около 3,1 млрд.форинта нови кредити на други фирми;
около 3,5 млрд. форинта дължими данъци и мита са замразени;

постъпления в размер на 4,3 млрд.форинта от приватизацията са насочени към някои от компаниите с цел подпомагане на тяхната реорганизация.

Половината от всички средства отиват в една компания DunaiTer Co.

Програмата за кризисно управление постига частичен успех.

Положително е, че бюджетът не се натоварва с допълнителни разходи . Едва 1/3 от отделните операции обаче са напълно успешни. Изпълнение на такава програма е възможно в случаите , когато фирмите имат неуредени задължения единствено с бюджета. Търговските банки имат специфични интереси, в съответствие с които кредити към групата на 13-те въобще не се приемат за рискови.

Дълговата консолидация е по-важна за финансовото преструктуриране на пре дприятията . В Унгария тя има два аспекта – оздравяване на портфолиото и рекапитализация на търговските банки и консолидация на лошите кредити на фирмите (както държавни, така и частни).

Първите операции по оздравяването на портфолиото на банките се извършват при утвърждаването на балансите на търговските банки през 1992 г. Те включват консолидация на 102 млрд. форинта лоши кредити, както и замяна на други 80 млрд. срещу съкровищни бонове. Лихвите по боновете са за сметка на бюджета . Големият печеливш от този първи тур на оздравяване се оказват банките, допуснали най-много рискови кредити и без адекватни резерви. Не случайно само през първата половина на 1993 г. са натрупани нови 130 млрд.форинта лоши дългове. През 1993 г. се увеличава капиталовата база на търговските банки.

Рекапитализацията им се извършва със cyan на високолихвени съкровищни бонове и с приспадане на разходите за консолидация. Двата тура на оздравяване на търговските банки имат един очевидно отрицателен ефект – натоварват изключително много бюджета.

През 1993 г. се пристъпва и към консолидация на длъжниците . Един от въпросите , който продължава да се дискутира в Унгария, се отнася до институцията , която трябва да управлява консолидацията . Критикува се дейността на създадената с тази цел през 1992 г. Унгарска корпорация за инвестиции и развитие (Hungarian Investment and Development Corporation). Новите предложения са фирмите сами да кандидатстват за консолидация на своите дългове, представяйки оздравителни програми. Голяма част от постъпилите предложения (около половината) са от частния сектор. В резултат на тези мерки администрацията пласира държавни бонове на стойност от порядъка на 200 млрд.форинта, с които увеличава държавния дълг през 1993 г. През тези операции преминават няколко хиляди предимно държавни фирми. Всъщност това е програма за преструктуриране , обхващаща голяма част от унгарската икономика.

Оздравяването и рекапитализацията на търговските банки и консолидацията на длъжниците увеличават държавния контрол както върху банковата система, така и върху държавните фирми.

Финансовото преструктуриране в Полша протича изцяло в контекста на предприватизационните дейности. През февруари 1993 г. е приет Закон за финансово преструктуриране на държавните предприятия и банки (Law of Financial Restructuring of State Enterprises and Banks). Той стимулира преструктурирането на перспективни фирми. Търговските банки, които обслужват тези фирми, разсрочват техните дългове . Рекапитализацията на банките става чрез съкровищни бонове, които се покриват от неизползваната част на създадения през 1989 г. стабилизационен фонд. Законът оторизира обслужващите банки да проведат проучвания за перспективите пред 11 големи държавни фирми. Седем от проведените анкети завършват с кредитни споразумения преди края на 1993 г. Тази схема се вписва в договорения на трикратната комисия „Enterprise Pact”, които препоръчва консолидация на дълговете при подготовката на приватизационни сделки. Освен това новосформиращият се капиталов пазар започва да играе важна роля за финансовото преструктуриране на предприятията в реалната икономика.