Закон за фалита

През 1995 r. е приет Закон за фалита , но в действителност нито едно предприятие не е било закрито по него. Вместо това правителството, заедно с Фонда за държавна собственост, Фонда за частна собственост и Агенцията за преструктуриране предприема специални мерки и програми, с които се стреми да реши проблемите на предприятията с най-тежко финансово положение . Тридесет големи държавни предприятия са изолирани от банковата система на страната и с помощта на експерти от правителството, Министерството на финансите и др . се търсят възможности за оздравяването им. Петдесетте автономни дружества (RA) с най-голяма задлъжнялост са под пряко наблюдение на правителството.

Новини от страната и чужбина

Сътрудничество между Fibank и Международната финансова корпорация
„Градски транспорт“-Варна не е пред фалит, билетчето без промяна
С невярна информация ГЕРБ обвини президента, че разпространява фалшиви новини

Следователно независимо от декларациите за намеренията да се въведе пазарно ориентирана кредитна политика и намаляване на субсидиите, това не може да се осъществи на практика от румънското правителство.

Промените във финансовото състояние на предприятията в Албания могат да се разделят на три периода. Първоначално, след ценовия скок, последвал либерализацията на цените, голяма част от предприятията бяха с добри финансови резултати, което се дължеше на запасяването им със суровини и материали, закупени на ниски цени. Впоследствие, през 1991-1992 г. започна изключително бързо увеличаване на задлъжнялостта , в т.ч. и на междуфирмената задлъжнялост.

Финансовата политика на албанското правителство след започването на реформата е насочена към намаляване на субсидиите и спазване на финансовата дисциплина. В условията на висока задлъжнялост тази политика беше конкретизирана чрез разделянето на предприятията на две групи и провеждането на селективна политика спрямо всяка една от групите . Селективната политика и резултатите от нея характеризират третия етап.

В първата група са включени финансово стабилните предприятия, които имат положителни резултати или потенциал да ги постигнат , т.е. финансовите им трудности не са по тяхна вина. Във втората група са включени предприятия с лоши финансови резултати.

Ролята на правителството за определянето на състава на двете групи е косвена . То следи за спазването на финансовата дисциплина – за това плащанията да се осъществяват навреме и да се налагат санкции при просрочването им, да се прекъсва достъпът до нови кредити на задлъжнелите предприятия и т.н. В резултат от тези мерки се формира съставът на двете групи, който се следи стриктно и спрямо предприятията от първата група Се прилагат поощрителни мерки например възможност на предприятията да „изпишат ” задълженията , които имат към тях фирми от втората група; достъп до финансиране от специални фондове за преодоляване на временни трудности, породени от взаимоотношенията им с финансово слаби предприятия, и др.

Отношението към предприятията от втората група не е крайно. В Албания е приет Закон за фалита , но неговите процедури не се прилагат автоматично. Въпреки този закон на практика нито едно предприятие с лоши финансови резултати не е закрито. Това е още едно доказателство за провеждането на селективна и не съвсем твърда финансова политика на държавата спрямо предприятията.