По-голямата част от ХХ в. (3/4 от века) е белязана от
съществуването на две
социални системи: капитализъм и
социализъм. А това означава, че в рамките на
този период тенденция към глобализация отсъства (макар че вътре
във всяка от двете световни системи – капитализма и социализма, се развиват процеси
на интернационализация, дори на международна
икономическа интеграция – ЕС, СИВ).
Може да се направи само един извод:
след 1917 г. тенденцията към глобализация прекъсва. Тя се възстановява едва в
края на века – след 1990 г., когато се извършва повторното раждане на капита- лизма като глобална система.
Може да възникне следния въпрос:
глобализационната вълна след 1990 г. може ли да се разглежда като продължение
на истори- ческите процеси от края на XIX – началото на ХХ век? Както бе
посочено по-горе, съществува сходство между двата периода от гледна точка на
фундаменталния определител – съществуването на глобален капитализъм.
Същевременно, според автора, не би било правилно съвременната глобализационна
вълна да се разглежда едва ли не като пряко продължение на интеграционните
процеси от края на XIX – началото на ХХ в. поради следните причини:
Новини от страната и чужбина
Fibank внедри платформа Oracle Exadata От какво бяга Бойко… Или предстоящият фалит на държавата “стъпка по стъпка”… Президентът хвърли обувка по журналист, но това не е новина
Първо, след 1914 г. (по-точно след
1917 г.) глобализационният процес прекъсва.
Второ, между двата исторически
периода стои един твърде дъ- лъг интервал от време.
Трето, глобализацията от края на ХХ в. се
осъществява при твър-
де различни технологични, политически и икономически условия:
Технологични: нова технологична база;
информационна рево- люция; усъвършенстване на транспорта и комуникациите и т.н.
Политически: докато в края на XIX в.
съществува колониална- та система на империализма, сега реалностите са
различни. Светът днес се състои от голям брой независими държави, нови
политичес- ки конфигурации и т.н.
Икономически:
икономика на услугите; роля на знанието и ин-
формацията; на човешкия капитал и образованието; развитие на Е- търговия и
Е-бизнес и т.н.
Поради наличието на такъв голям
промеждутъчен интервал, разделящ двата периода, не може да се търси
приемственост и вза- имовръзка между тях, между икономическите процеси и
явления в тях: те принадлежат на различни епохи. А това означава, че е по- правилно да се приеме, макар и с
известна доза условност, че икономическата глобализация (или поне съвременния
етап на глобализацията) води началото си от края на 80-те – началото на 90-те
години на ХХ век.
Това се доказва, между другото, и от
широко разпространените коментарии, че терминът „глобализация” не навлезе в
научните дискусии преди края на 80-те – началото на 90-те години на ХХ век.15
Това едва ли е случайно – насочването на научния интерес към глобализацията
тъкмо в този период е свързано със самия про- цес на глобализация и (очевидно)
с неговото начало.
Друг въпрос, обект на дискусии
днес, е въпросът за
отноше- нието на регионализацията към глобализацията. Както посочихме по-горе, понякога тези процеси
се противопоставят (и на такава основа
се отрича глобализацията). От гледна точка на изложеното тук разби-
ране, един от основните акценти на което е, че на глобализацията
следва да се гледа като на процес, регионализацията
не противоречи и не отрича глобализацията. А е само стъпка
в същата посока. При
реги- онализацията националните
стопанства загубват националната си обо-
собеност и се интегрират
в по-широки международни стопански общ- ности.
На един по-късен етап тези международни
(регионални) иконо- мически блокове ще
се интегрират неизбежно в единната световна икономика.16
Казаното съвсем не означава,
че между двата процеса е налице пълна хармония и че не са възможни
и противоречия. Ако в качеството
си на отрицание на националната
обособеност на икономи- ките регионализацията представлява стъпка в посока
към глобализи
ращата се икономика, то на по-късни
етапи тя може да
се превърне в пречка, да
издигне специфични бариери пред по-нататъшното
разгръ- щане на процеса
на глобализация.
Ако се върнем отново на дискусията
относно глобализацията на икономиката, то обзорът на изследванията дава
основание да се заключи, че независимо от това, че ред въпроси все още не са
полу- чили окончателния си отговор, дискусията през изминалите години не е
безплодна. Тя даде и своите положителни
резултати: спомог- на за задълбочаване разбирането за икономическата
глобализация, наблюдава се и известна еволюция във възгледите.
Аз съм теоретик и мен ме интересува
преди всичко теоретичната интерпретация на глобализацията на икономиката.
Преди да коменти- рам
напредъка на науката
в това отношение бих искала да
отбележа, че в неговата
основа стои огромният брой конкретни, емпирични изслед-
вания по различни аспекти на глобализацията
на икономиката. През последните няколко десетилетия към системата
на МИО и изучаване на
световното стопанство се пренасочи
значителен интерес, който генерира поток от изследвания
по различни страни на глобализираща-
та се икономика. Поставено бе началото
и на едно ново направление в
изучаването на световната икономика:
измерване на глобализацията (measuring globalization). Макар че
тук логическата връзка е ясна: пър-
во би следвало да е изяснена
напълно/консенсусно концепцията за глобализацията, и след това да се разработва системата от показатели за нейното измерване, то следва
да се отбележи, че опитите за
разра- ботване на показатели за измерване на глобализацията
откроиха някои нови връзки и зависимости, което на свой ред се отрази
положително върху разбирането
на глобализацията.
