България стартира новото хилядолетие със смесени
чувства на надежда и тревога.
Надеждата, която понякога за някои
среди граничи с еуфория, се основава на уреждащите се външнополитически и
външноикономически отношения на страната и на започналата макроикономическа
стабилизация, съпроводена през последните 8 години от умерен икономически
растеж.
България вече е демократична страна с ясни и
предвидими позиции по отношение на съвременните демократични ценности и
последователно отстоява ангажиментите, свързани с тяхното практическо
прилагане. Чрез членството в НАТО тази политика получи признание и недвусмислено
определи мястото на страната на съвременната геополитическа карта.
Новини от страната и чужбина
Живко Тодоров от Fibank с престижна награда от конкурса CFO of the Year 2018 Черноморец (Балчик) пред фалит Две добри и две милиционерски новини. Пари нема, има СРС
Преговорите с Европейския съюз завършиха успешно и България стана
пълноправна членка на ЕС от 1.01.2007 г. Голяма част от населението разчита на
солидарността на старите страни-членки, на възможностите за по-добро
образование и по-добра работа, на положителното влияние на членството за
подобряване на работата на администрацията и институциите в страната.
След стабилизацията през 1997 г. България се радва на стабилна
валута, овладяна инфлация, намаляващо външнодългово натоварване, стабилен
платежен баланс, растящи валутни резерви, стабилен бюджет и повишаващ се
кредитен рейтинг. Макроикономическата стабилност се съпровожда с умерен растеж
на икономиката, нарастващи преки чуждестранни инвестиции, увеличаващи се
вътрешни инвестиции, създаване на нови работни места и намаляваща безработица,
повишаване, макар и бавно, на доходите на населението.
В същото време сред голяма част от населението, бизнес-средите и
експертите нарастват тревогите по отношение на
възможността за качественоинтегриране на България в ЕС като равнопоставен партньор на
останалите страни-членки. Основанията за това са немалко на брой и са
достатъчно сериозни. България заедно с Румъния имат относително най-ниско
равнище на БВП на човек от населението сред новите страни-членки. Отрицателното
търговско салдо е достигнало много високи размери и продължава да се увеличава.
Конкурентоспособността на българските компании е сред най- ниските от
новоприсъединилите се и присъединяващите се страни и около 1/3 от фирмите не са
оптимисти за бъдещото си оцеляване. България е силно зависима от вноса на
енергоносители, а в същото време страната изразходва най-много електроенергия
за производство на единица БВП. Всички тези проблеми се развиват в условията на
безпрецедентна демографска криза, изразяваща се във висока смъртност, ниска
раждаемост и голяма емиграция, а застаряването на населението е съпроводено с
увеличаване на относителния дял на децата, които не посещават или отпадат рано
от училище. Институциите не работят достатъчно ефективно, корупцията е по-ниска
от тази в повечето от съседните държави, но е много по-висока от средните
равнища на страните- членки на ЕС и, което е по-тревожно, показва тенденция към
задържане на това високо равнище.
В такива условия на натрупани и възпроизвеждащи се тежки
икономически и социални проблеми, съчетани с наличието на благоприятни
възможности за тяхното разрешаване, политическата класа е длъжна да потърси
стратегия, чрез която българското общество и българската икономика да бъдат
интегрирани успешно в семейството на високоразвитите държави.
Президентът на Републиката на няколко пъти от началото на мандата си
постави публично въпроса за необходимостта от разработването на национална
икономическа стратегия и в края на 2005 г. възложи на Икономическия институт на
БАН да подготви “Стратегия за ускорено икономическо развитие на България”.
