Развитието на дребния бизнес (ДБ)
и предприемаческата дейност (ПД)
е без алтернатива в прехода
към пазарна икономика, извършван сега от страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).* Защото съвсем
доскоро в тях действаше т.нар. „едноразмерна икономика“ (доминирана изцяло от големите държавни предприятия), докато за
страните с развито пазарно стопанство е характерна т.нар., дуална“ или двойно
размерна икономика. В тази „дуална
икономика“ е налице рационално съотношение между големите, малките и
средни предприятия – отговарящо на сложилите се социално-икономически
условия на съответното общество. По този
начин става възможно решаването на
най-важните задачи на пазарното стопанство, като
се използват специфичните дейности на големите предприятия, от една страна, и на малките и средните, от друга.
Конкретно за сектора
на МСП в развитите
индустриални страни може да се каже , че чрез него се решават
следните по-важни задачи: динамизиране
на икономиката и подпомагане на икономическия растеж; решаване проблемите на
заетостта; оптимизиране на регионалното развитие; развитие и дифузия на технологичните
постижения (чрез определен подклас високотехнологични МСП ); интернационализация на бизнеса .Всички тези задачи би трябвало да се решават и от новоизградените
МСП в Централна и Източна Европа. Но заедно с това на тях се възлагат и големи надежди за
решаването и на извънредно важни задачи, които не стоят пред страните с развито
пазарно стопанство, а именно: смяната на собствеността
и създаването на силна средна класа ;
изграждането
на нова ценностна система у хората и формирането на мотивационна нагласа към
постигане на резултати; промяна и рационализация
на националната, отрасловата и
регионалната
икономическа и социална структура.
За нас е
от изключителна важност да разбираме и направляваме процесите, свързани пряко и
косвено с развитието на ДБ в източноевропейските страни и конкретно в България.
Източноевропейските страни (с много малки изключения) тръгват от подобно изходно
начало към този процес и поради това са полезни възможните сравнения. Освен
това за всяка страна е интересно и важно да знае как останалите държави
съчетават местната си специфика и възможности с процеса на трансфер и дейности
по регулирането на ДБ на национално , отраслово и регионално равнище.
Въпреки сходните тенденции (както ще
видим по-нататък) провеждането на
сравнения с последващ анализ и
синтез на необходимата информация
съвсем не е лесна работа поради няколко основни причини:
1.
Във всички
източноевропейски страни не е завършено
изграждането на надеждна статистическа система (като структури, методически
апарат, финансиране), която да следи ДБ и съпътстващите го процеси.
2.
Твърде малко са
развити изследванията, отнасящи се до ДБ
и ПД поради новости на тези изследвания, липсата на помощ от държавните институции, слабата
координация на дейностите. При по-малките страни липсва и критична маса от изследователи, а следователно и
очакваните резултати ще бъдат повече от скромни.
3.
Въпреки сходствата, все пак между отделните страни е налице разлика в
развитието на ДБ и ПД поради: старт на реформите
и дълбочина на провеждане, големина (ресурсен потенциал на страната ), исторически особености.
Имайки
предвид всички тези проблеми по осигуряването
на сравнима информация за отделните
страни, ние се опитахме да съберем и
анализираме максимален брой източници
(както е видно от приложената
литература). Заедно е това ползвахме и собствени източници,
които ни дадоха
допълнителна яснота (собствени
изследвания като например проект „ЕСБИД“,* участия в
международните конгреси и конференции по ДБ и ПД,
както и лични контакти с изследователи, консултанти и служители от Западна, Централна и Източна Европа).
В материала е следвана следната логика:
1.
Излагане на основните аспекти, състояния,
проблеми и решения за ДБ и ПД в отделните източноевропейски страни.
2.
Анализ и синтез на най-важните
проблеми, възможни решения и насоки за развитие за източноевропейските страни.
3.
Най-важните проблеми, възможни решения и насоки за развитие
на ДБ и ПД в
България като резултат от т. 1 и т.2.
