Най-малкото поради две причини:
На първо място, дори само поради
екологичния си компонент, концепцията за УР няма алтернатива. Тя е императив.
Устойчивото развитие не е просто
една отворена възможност, която можем да реализираме или да не реализираме. То
не е въпрос на избор, а на оцеляване.
Най-нови изследвания на науката
показват, че в определени случаи са надхвърлени критичните граници на човешкото
въздейст- вие върху околната среда. Това означава, че антропогенната дей- ност
е довела до невъзможност екосистемите да се възпроизвеждат нормално, да
възстановяват екологичното равновесие, което на свой ред поставя началото на
необратима деградация на околната среда. Винаги съм се удивявала на това, че
пред лицето на неоспорими факти има хора, в т.ч. и икономисти, които казват:
„Трябва ли да вярваме на учените? Не преувеличават ли те опасностите, кои произтичат от състоянието на природната среда?” (Между
другото, същият коментар прави и Президентът на САЩ Б. Обама в тазго- дишното
си послание към конгреса за състоянието на Съюза от края на м. януари, 2015 г.
На скептиците и на съмненията относно на- деждността на фактите във връзка със
състоянието на околната сре- да Б. Обама отговаря по следния начин: той казва
„аз не съм учен, но аз вярвам на учените”.) Позволявам си да се присъединя към
американския президент и също да кажа: аз също вярвам на учени- те. Съмненията
лесно биха отпаднали, ако се зададе въпросът: какъв (собствен) интерес имат
учените да изопачават фактите или да пре- увеличават опасностите? Очевидно –
никакъв. Тяхната задача е да представят данни за обективното състояние на
планетата Земя и те това и правят.
Новини от страната и чужбина
Щастлива зона за животните с подкрепата на Fibank Шефът на „Градски транспорт“: Не сме пред фалит, цената на билетите във Варна няма да скача Туск обвини Тръмп в разпространяване на фалшиви новини
На второ място, предприемат се стъпки за
нейното практичес- ко осъществяване.
Концепцията за устойчивото развитие
не е концепция на хар- тия, изложена в различни документи и международни
споразумения или пък тема от научните дискусии, тя е много повече. През целия
период след 1972 г. се предприемат сериозни усилия за нейното реализиране в
практиката, за промяна на модела на развитие на чо- вечеството, за преход към
действително „нова парадигма” на разви- тието.
Постигнатото досега може да се
резюмира накратко по следния начин:
1/ Концепцията за УР се утвърди и
неоспоримо е общоприета концепция за развитието на света понастоящем и в
перспектива.
2/ Тя е институционализирана на
най-високо равнище: в рам- ките на Световната организация (ООН), т.е наложи се
като глобална концепция на
развитието. Зад това стои осъзнаването на факта, че нито една отделна страна не
би могла самостоятелно да постигне целите на УР.
Водещата роля на Световната
организация тук е неоспорима – за появата и развитието на самата концепция за
УР, за нейното на- лагане и разпространение в целия свят, за популяризиране и
отстоя- ване на принципите на УР, за инициирането и въвеждането на мер-
ки за извършване на преход към УР. От 1972 г. е
създадена инсти- туционалната структура на глобалното устойчиво развитие и тя,
както видяхме, непрекъснато се развива и усъвършенства.
3/ Под давление на ООН и създадените
към нея специализирани органи по околна
среда и развитие, идеята за УР постепенно
се разп- ространява, възприема и
влиза в дейността на много други
междуна- родни организации: СБ, МВФ, ОИСР, ЕБВР (EBRD), Г-20 и др.
4/ От ООН се разработват политики за реализирането на прак- тика
на целите и принципите на УР. Приема се, че те следва да се реализират на
четири равнища:
Ø международно;
Ø регионално;
Ø национално;
Ø местно.
5/ При реализирането на концепцията
за УР самостоятелно внимание се отделя на фирмите
– стълбът на икономическата дей- ност.
Инициативи в тази посока са
Глобалният договор (Global Com- pact), както и покрепяната от ООН концепцията
за Корпоративната социална отговорност.
6/ В ход е изпълнението на голям брой международни плано- ве, програми и
инициативи, които имат отношение към концеп- цията за УР – които реализират
някои от (или в съвкупност) нейни- те основни цели.
