Потенциални възможности за благоприятни структурни изменения
Като наследство от развитието при плановата икономика нашата страна стъпи към пазарните отношения при условия, които са най-негативни в сравнение със средноевропейските страни в преход. Главната причина за това е неадекватната икономическа структура, едностранчиво насочена към осъществяване на икономическите взаимоотношения в рамките на СИВ и по-специално с бившия Съветски съюз. В резултат потенциалът и структурата на българската икономика се различават значително от тази, съответстваща на сравнителните й преимущества.
Новини от страната и чужбина
Слуховете за фалит на ПИБ — силно преувеличени Сушата в Европа може да доведе до фалит на множество земеделци Фалшиви новини: Традиционните медии контраатакуват
У нас не само икономическите , но демографските и социалните характеристики нямат близък аналог*. Може би това е причината всички негативни отличителни черти на структурните диспропорции да достигнат до крайност в сравнение с тези на другите източноевропейски страни.
България за разлика от Чехия, Полша , Унгария, Словения и даже Румъния ‘не успя да съчетае икономическия спад с реални позитивни структурни изменения, каквато тези страни в по-голяма или по-малка степен успяха да осъществят .
Икономическото и социалното развитие сочат, че стратегическият въпрос за формиране на адекватна секторна структура остава на заден план. Икономическата криза в България доведе до пълно пренебрегване на дългосрочните ефекти за сметка на краткосрочните. Това е тенденция в икономическата политика не само на микроравнище , но и на макроравнище . Тази така да се каже кризисна нагласа води до игнориране на въпросите , свързани с определянето на дългосрочната икономическа политика за сметка преди всичко на краткосрочни социални аспекти. Отлагането на решаването на структурните неравновесия поставя икономиката във все по-тежко състояние , затруднявайки същевременно и решението им в бъдеще, т.е. стеснява икономическия потенциал на бъдещото развитие . Подобно развитие в другите страни не се забелязва, поне по начина, по който става у нас. Това е резултат било на реалното действие на пазарните механизми, било поради осъществяването на икономическа политика , неповлияна единствено от конюнктурата.
Общият извод, който се налага при сравнението с развитието в страните от Вишеградската група, е, че българската икономика се оказа най-неподготвена за преход към пазарни условия. Трябва да се приеме, че това , което с години се осъществява в другите източноевропейски държави, не може да стане много по-бързо у нас.
Ако се ранжират страните по икономическото си равнище преди прехода и след прехода , ще се забележи, че промени не са настъпили в мястото, което те заемат, но различията са нараснали значително. Страните, които са били в по-голяма степен репресирани от плановата икономика в рамките на СИВ, сега лесно осъществяват своя потенциал и България изостава в сравнение с тях . Икономическите различия ще предопределят и нарастващото различие в икономическите отношения към една или друга страна. Това несъмнено в бъдещото интегриране на страната към европейските структури ще окаже решаващо влияние .
Изводът, който се налага , е необходимостта от преоценка и приемане на реалностите и даденостите , които преходът поставя пред България. Развитието на структурната политика и структурните изменения ще зависи до-голяма степен и от сценария, който ще се изпълни не само като вътрешно развитие , но и по отношение на интеграцията ни с Европейския съюз. Истината е, че до голяма степен желаните и очаквани структурни промени в България се покриват с тези, които си поставят източноевропейските страни, така че е възможно да се развие и допълнителна конкуренция. В този смисъл ние трябва ясно да очертаем своите сравнителни преимущества, както и регионалната си ориентация за реализирането им — ориентация, която ще е свързана очевидно в по-голяма степен е Балканския полуостров и по-специално с Гърция като страна от Европейския съюз, както и с държавите от Изтока , в сравнение с очакваната ориентация на средноевропейските централни икономики.
В известен смисъл положението в България напомня това след края на Първата световна война, когато страната въпреки изолацията и икономическата криза е съумяла да постигне икономическо развитие , което е впечатляващо на фона на останалите държави. Това е резултат на съобразяване с тогавашните сравнителни икономически преимущества и пазарните механизми.
Подобно развитие сега би предполагало ориентиране към съществуващите сравнителни преимущества на българската икономика, които не се различават значително от тогавашните. Ориентиране към най-близките партньори — балканските държави, източноевропейските страни, и разбира се, към европейския пазар. Няма съмнение, че добрите установени икономически взаимоотношения със страните от ОНД не би трябвало да се изоставят, но не и с цената на поддържане на икономически несъобразена отраслова структура.
Развитието в останалите страни, преминаващи към пазарна икономика, както и сложилите се изменения у нас позволяват да се направи една сравнително коректна прогноза по отношение на основните стопански сектори. Услугите имат ясно изразени статични сравнителни преимущества на фона на развитието на индустрията и селското стопанство . И в средносрочна, и в краткосрочна перспектива те ще запазят преимуществата си в сравнение с индустрията. Очевидно е, че тази сфера ще се разширява, но границите и срокът на това развитието ще зависят от това каква ще бъде съдбата на очакваните икономически реформи. Статичните сравнителни преимущества, въпреки несъмнения потенциал на сектор селско и горско стопанство, поради трудностите със собствеността не могат да се реализират. В средносрочна и особено в дългосрочна перспектива обаче това ще е секторът, който ще доминира по отношение на възможностите за ефективно развитие .
Развитието на промишлеността е лесно прогнозируемо като насока, но не и като етапи, разпределени във времето. Промените в структурата могат да бъдат очаквани преди всичко в повишаването на ефективността на леката промишленост и намаляване на тежката промишленост*. Петте години на преход показаха , че тези промени ще настъпят сравнително бавно. Големи изменения не могат да се очакват в краткосрочен и даже в дългосрочен план. Тази оценка се основава както от развитието на икономическите процеси, така и преди всичко на този на приватизацията.
